Изведнъж започнах да разбирам всички онези груби шегички за роднините на младоженците. На кой му трябваха нови роднини? Само щяха да се пречкат.
Но имаше и още нещо. Същото, което бях усетила и при Емили. Исках това за себе си, това прекрасно чувство, което изпитваше тя. И аз исках някой да ме обожава. И аз исках да се омъжа!
Май трябваше да взема категорично решение относно Тод.
Останах да спя у Кати, на сутринта си взех душ и облякох една от нейните рокли. После хукнах към апартамента си. На телефонния секретар имаше съобщение от Тод.
„Скъпа, съжалявам, не мога да мина да пийнем по нещо тази вечер. Оправяй се и ще се видим утре сутринта“.
Ура! Супер! Нямаше да е сърдит, че съм го зарязала предната вечер — дори нямаше да разбере. Грабнах си чантата и хукнах към метрото. Трябваше да се видя с Оли. И да поговоря с Тод.
Нещата щяха да се променят.
Тод вече бе излязъл, когато аз отидох в офиса. Слава богу. Все пак той беше втората част от плана ми. Да говоря сериозно с Тод. Да престана да увъртам. Ако наистина искаше да излиза сериозно с мен, трябваше да започна да си правя планове. Да помисля за бъдещето. А дори и днес не бях особено сигурна.
Трябваше да поговорим.
Но той беше на второ място в списъка ми. Най-напред щях да се видя с Оли. И да го накарам пак да станем най-добри приятели. Ако Виктория може да го направи, защо не и той?
Огледах се небрежно из офиса. Джеймс пак бе залепнал на телефона, прикрил лице с ръка, за да не го чуе никой какво говори. Сякаш някой го беше грижа. Джеймс си имаше някакви проблеми. Никой не е толкова враждебен безпричинно. Джейд тъкмо се канеше да излезе, а Мелиса бе на някаква среща с Тод. Оставахме само двете с Бъфи, която бе вперила очи в монитора с нещастен вид.
Почувствах угризение. Не бях продължила с опитите си за сприятеляване с нея. Тъкмо бяхме започнали да се сближаваме, а след това Тод ме покани на среща, после трябваше да си купувам дрехи и покрай всичко направо забравих за нея.
Предложих на Джеймс кафе. Той прие. Не бе голяма изненада. Май му харесваше, когато му се подмазвах. Но така поне си имах оправдание да се приближа до Бъфи.
— Кафе?
— Благодаря — мрачно каза тя. — Макар че не би трябвало да пия, защото от него потъмняват зъбите.
— Но човек все трябва да има някакви удоволствия — изтъкнах аз, опитвайки се да я развеселя.
— Предполагам — въздъхна тя. — Послушай съвета ми, Луси, никога не се влюбвай.
— Лошо ли се получи? — попитах съчувствено. — Кой е мъжът?
— Не ми се говори за това.
Кимнах с разбиране.
— Но е долен мръсник, който ми изневерява — заяви тя. — И ме тормози. А най-противното е, че все още го обичам. Дори и когато го виждам с другата. Той си мисли, че не знам какво става, но аз знам. Всички знаят — усмихна ми се горчиво. — Тя не е първата. Той спи с всички наред и се държи така, сякаш е напълно в реда на нещата.
Завъртях в ръка лъжичката за кафе, напълно потресена.
— Но защо още го обичаш?
— Нямам представа — отвърна Бъфи. — Разумът ми си е на място, но сърцето ми е глупаво. Май това е истината.
— Може би трябва да се срещаш с други мъже. Да се опиташ да го забравиш. Няма как да срещнеш някой подходящ мъж, докато не изриташ този негодник от живота си — охо, от устата ми се лееха само мъдри слова. Направо останах впечатлена от себе си. — Той е минало — заявих аз. — Останки някакви. Отърви се от него. Рециклирай го.
Бъфи ми се усмихна леко.
— Хей, това ми харесва. Да го рециклирам!
— Другата жена ще получи твоите рециклирани отпадъци — продължих аз. — Изхвърленото от теб. Нали и бездруго той ще разбие и нейното сърце?
— Така е. Тя ще страда — доволно потвърди Бъфи. — Благодаря, Луси. Много си готина, нищо че си надута европейка.
— И ти не си чак толкова глупава, макар да си янки.
— Трябва да излезем заедно някой път — каза тя. — Как си с времето тази вечер?
— Не мога тази вечер — предстоеше ми важната среща с Тод, макар той още да не знаеше за нея. — Но утре? Веднага след работа?
— Добре.
Ухилих се. Щеше да е хубаво да си имам и друга приятелка, освен Виктория. Колкото повече, толкова по-весело, нали така казваха? Виж ти, какво само се получи, щом започнах да си говоря с другите, нищо че бяха страховити американки с идеални зъби, ленти в косите и прически като на телевизионни говорителки.