Отново останах с отворена уста. Трябваше да престана да го правя. Сигурно приличах на пъстърва.
— Да не би… — ледено започнах аз, — да не би да намекваш, че търся само богатството му, Оли?
— Не знам — каза той. — Така ли е?
— Разбира се, че не. Споменах за часовника само защото това показва, че се интересува от мен. Нямаше да ми подари такова нещо, ако не се интересуваше, нали?
Оли сви рамене.
— Той е страшно богат, за него това не значи нищо особено. Питах се дали е сериозен! Срещал ли се е с родителите ти? Запознал ли те е с неговите? И двамата работите в един офис, какво мислят другите колеги?
— Родителите му са в Америка.
— Твоите са в Кент — напомни ми Оли.
— А в офиса се налага да бъдем дискретни.
— Защо?
Зяпнах го.
— Защо?
— Защо се налага да сте дискретни в офиса?
— За да не ревнуват останалите в офиса — обясних аз.
Пфу!
— Какво общо има това? — попита той влудяващо. — Не те е направил вицепрезидент на компанията. Все още си само рецепционистка. Защо да ти завиждат?
Предъвках чутото. Не успях да измисля добър отговор.
— Може би е време да започнем да излизаме открито — съгласих се аз. — Защото връзката ни е много сериозна.
— Така ли е вече?
— Обсъждаме брак! — сопнах му се, крайно вбесена. Не беше съвсем вярно, но скоро можеше и да стане.
— Добре — Оли отново ми се усмихна студено. — Защото снощи каза, че просто се наслаждавате на времето, прекарано заедно.
— Ами да. Но напоследък размислих — отвърнах. — И реших, че искам това, което имате двамата с Виктория. Така че ние с Тод ще задълбочим отношенията си — присвих очи. — Ти обичаш Виктория, нали?
— О, много — незабавно отвърна Оли. — Тя е жената за мен.
— Чудесно — ядосано казах аз. — Значи всичко е идеално!
— И за двама ни — каза той. — След като двамата сте идеалната двойка.
Бях изчерпала аргументите си. Затова грабнах плика с картофките и ги изядох всичките. Това щеше да му е за урок!
Но Оли не възрази. Макар много да обичаше картофки със сол и оцет. Просто ме гледаше как ям. И аз изведнъж се почувствах много зле. Всичко отново се бе объркало тотално, а не исках да е така.
— Виж, Оли… — оставих плика. — Съжалявам.
— И аз съжалявам — веднага каза и той.
— Навярно си прав.
Той незабавно изправи гръб.
— За кое?
— За онова. Дали Тод е сериозен. И за храненето, и за тичането — изтърсих всичко наведнъж. — Не съм напълно щастлива така.
— Знаех си! — възкликна той.
— Преди ми харесваше повече — продължих аз и веднага щом го изрекох, разбрах, че е вярно. — Излизах да тичам, ходех на кикбокс.
— И танцуваше диско.
— Най-вече — погледнах го. — Не знаех, че си забелязал танците ми.
— Гледах те понякога — призна си Оли. — Когато се прибирах по-рано, а ти беше усилила докрай звука на уредбата и навсякъде гърмеше Мадона, а ти подскачаше бясно из стаята си. Изглеждаше много щура.
— Вече не съм такава — обясних аз.
— Много жалко — каза той съвсем сериозно.
— Знаеш ли, преди — чувствах се малко странно — никога не си ми казвал, че имам свеж вид.
— Мислех, че го знаеш.
Гледаше ме много странно. Почти като… Не. Край. Какво правех? Нима Кати щеше да се окаже права? Влюбена ли бях в него? Явно бях ужасен човек. Виктория ми беше приятелка. Бях й шаферка, за бога!
— Сигурно си много развълнуван от сватбата — казах аз, опитвайки се да върна разговора на по-безопасна територия.
Оли се облегна назад и допря върховете на пръстите си.
— Не знам — каза той.
Това ме накара да замълча. Какво бе казал току-що?
— Не знам дали се вълнувам. Двамата с Виктория не сме на едно мнение. Не и като преди.
— О! — немощно промълвих аз.
Не можах да потисна вълнението, което ме заля цялата.
— Нали преди малко каза, че тя е жената за теб? — попитах тихо.
— Така мислех — отвърна Оли и после отклони поглед и извърна глава. Отново изглеждаше много изморен. — О, не знам — промълви той и прокара пръсти през косата си. — Сигурно защото се разприказвахме с теб. Много е странно.
— Знам.
— Двамата трябва да си говорим по-често — продължи той.
И моментът отмина. Нямаше да каже нищо повече за Виктория. Почаках, но той само ме попита нещо за Кати. И преди да усетя, часът отлетя, той ме прегърна и аз си тръгнах. Излязох, като замаяна, а навън слънцето ме заслепи и вече не можех да виждам ясно.
Дванадесета глава
Нямах търпение да дойде краят на работния ден. Тръгнах си от офиса точно в пет. Тод още бе зает на някаква среща с Мелиса, а аз много исках да го замъкна в апартамента си. Трябваше да направя нещо, да добия някаква увереност.