Откакто се бяхме разделили с Оли, чувствата ми бяха напълно объркани. Имах усещането, че някой е изтръгнал всичките ми кости и после ги е върнал обратно в тялото, но е разменил местата им, и то без аз да забележа — само че сега нищо не действаше както трябва.
Прибрах се вкъщи и оставих спешно съобщение на телефона на Тод да ми позвъни. И че трябва да се видим.
После започнах да крача напред-назад из кухнята. Озъртах се наоколо, вглеждах се в луксозните кухненски уреди и гранитните плотове. Обиколих целия апартамент. Прегледах спретнато подредените си прекрасни нови дрехи. Дори поседнах в зелената зимна градина, която беше моят оазис.
Да, наистина: не бях щастлива. Не можех да стоя на едно място. Сякаш Оли бе завъртял някакъв ключ. Вече не можех да живея така. Не и по този начин. Тод щеше да разбере. Оли не беше прав за него, опитвах се да го повярвам отчаяно. И Кати също.
Телефонът ми звънна. Направо подскочих като ужилена. После се хвърлих към него.
— Ало?
— Тод е — звучеше леко ядосан. — Какво е толкова спешно, скъпа?
— О, нищо — отвърнах.
— Ами тогава…
— Всъщност не е нищо — побързах да се поправя. — Наистина трябва да те видя. Да ти кажа нещо важно… за нас — добавих.
— Кажи ми го сега — подкани ме той.
— О, не, не е за телефон — сякаш отстрани чух смеха си, който много приличаше на звънкия смях на Виктория, и потръпнах. Вярно, бях добила някои лоши навици. — Трябва да дойдеш тук.
— Веднага щом свърша — лаконично отвърна Тод.
Дочух и женски смях наблизо до него.
— Кой е това?
— На делова среща съм — каза той, без да отговори на въпроса ми. — Знаеш го. Както и да е, ще мина веднага щом приключа. Поръчай ми нещо за вечеря — пържола и салата.
— Канех се да поръчам спагети — предложих аз.
Тод изсумтя.
— Спагети ли? Нисковъглехидратните спагети имат вкус на картон.
— Знам. Щях да поръчам от нормалните. Със сирене и сос.
Той се засмя.
— Не ставай смешна, ще станеш огромна като планина. Както и да е, ще се видим по-късно — и ми затвори.
Не знаех със сигурност точно какво изпитвам. Но бях и сърдита. От друга страна, повече бях уплашена. Трябваше да действам по план. Най-напред щях да се обадя на специалните доставчици на храна за Тод и да му подсигуря глупавата пържола и салата. Дори и хубаво шампанско. Нямаше смисъл да го провокирам излишно, нали? Щяхме да проведем един съвсем разумен и спокоен диалог.
— Това пък откъде ти хрумна? — каза Тод.
Всичко беше чудесно. Роклята ми от шифон и обувките с тънки каишки и високи токчета, масата, осветена от свещи в зимната градина, с бяла ленена покривка, сребърни прибори, шампанско, пържола и салата.
Голяма сребърна купа с охладени малини стоеше леко встрани.
Всичко, освен изражението на Тод. Той не изглеждаше доволен.
— Сама го реших — отвърнах. И беше вярно до голяма степен. Оли не бе предизвикал тези чувства в мен, просто ги бе извадил наяве.
— Ами тогава престани да се правиш на глупава — Тод се намръщи. — Трябва ми жена, която ще се държи сериозно.
— Но аз говоря сериозно — махнах безпомощно към недокоснатата си пържола. — Просто ми дойде до гуша от месо, яйца и зелена салата. Понякога ми се иска да хапна препечена филийка. И нямам никаква сила…
— Просто си слаба — каза той. — Няма за какво да се тревожиш.
— Мисля, че съм прекалено слаба — възразих аз. Бузите ми се бяха зачервили, но нямаше значение. Съмнявах се, че той ще забележи. На светлината на свещите всичко изглеждаше ужасно секси. — Нямам никакви мускули и тежа едва петдесет килограма.
— „Една жена никога не е прекалено богата или прекалено слаба“ — цитира ми той. — Джаки Кенеди.
— Разбира се, че може. Виж Парис Хилтън.
— Ако искаме връзката ни да има бъдеще, на мен ми е нужна партньорка, която да бъде приемана от обществото — звучеше огорчен.
— Мога да бъда приета от обществото и все пак да съм си аз, нали? — примолих се аз. — Няма да се върна изцяло към предишния си начин на живот. Харесва ми да ходя на фризьор, дори и роклите ми харесват… — мразех чорапогащниците, но трябваше да карам едно по едно.
Поне не ме бе притиснал на тема секс. Малко странно, нали? При цялото му настояване да се превърна в идеалната изискана дама? Как така не се опитваше да ме вкара в леглото си?
Но никога не го бе правил. Както и да е, този проблем щях да решавам, когато се сблъскам с него. Което се надявах да не стане скоро.
— А и не е ли време да споделим с всички — чух се да заявявам смело. — С моите родители. С твоите родители. С другите в офиса.