— Е… — гласът й стана по-различен. — Мисля, че си полудяла. Аз никога не бих постъпила така с Оли.
— Няма да ти се наложи — отговорих й, а очите ми се пълнеха със сълзи. — Защото Оли не е такъв човек — трябваше да затварям телефона. — Ще си поговорим друг път — казах и тръшнах слушалката.
После взех малката си чанта с лични вещи и куфара с дрехи, които трябваше да се дадат на химическо чистене, и слязох долу. Тоби Роджърс седеше на бюрото си до входа и ме изгледа хладно. Почувствах да ме залива нова вълна на срам. Заслужавах си го. Бях минавала покрай него с Виктория десетки пъти. И я бях оставяла да го унижава. Казвах си, че не е толкова страшно, щом не го правя лично аз, но всъщност трябваше да го защитя.
— Мога ли да ви помогна, госпожице? — попита Тоби.
— Да — поех си дълбоко въздух. — Можеш да предадеш това на господин Мейл от мен — и му подадох ключа. Странно, но Тоби изобщо не изглеждаше изненадан. — Освен това искам да се извиня — промърморих засрамена. — Бях груба с теб и много съжалявам. Само защото Тод го прави… не биваше да го правя и аз — не можех да се спра, щях да се разплача. — Мама и татко щяха да се срамуват от мен — една огромна сълза набъбна в окото ми и се търколи по бузата ми. Избърсах я с ръкав. — Както и да е — продължих аз, защото той не бе казал нищо. — Беше ми приятно, че се запознахме, и се надявам спокойно да дочакаш пенсионирането си. — И тръгнах.
— Госпожице! — обади се Тоби. — Почакайте, госпожице.
Обърнах се.
— Луси. Моля, казвай ми Луси.
— Добре, Луси — възрастният човек ми се усмихна.
— Виж, нямам право да се меся, но…
— Моля.
— Вие не бяхте единствената — той вдигна рамене. — Не можех да го разбера. Хубави млади момичета, някои от тях доста умни при това. А с какво се примиряват!
Искаше ми се да се махна. Да ида при Кати колкото се може по-скоро. Тя имаше шоколадови десертчета, които направо ме зовяха.
Но останах като закована на мястото си.
— Не разбирам — промълвих, макар че имах неприятното подозрение, че разбирам. Напълно. — Можеш ли да обясниш?
Тоби се озърна наоколо, сякаш Тод можеше да се появи всеки миг.
— Ще се връща ли тази вечер? — предпазливо попита той.
Поклатих глава.
— Отиде си в къщата в „Нотинг Хил“.
— Ако имате време — предложи той, — елате при мен.
Тоби имаше малка стаичка, закътана зад рецепцията. В нея бяха складирани препарати за почистване, парцали и метли, и какво ли още не, но освен това имаше бюро и телефон, чайник и микровълнова фурна, спретната купчинка списания и много удобно на вид кресло.
Седнах на него.
— Наистина не ми е работа — започна Тоби. Изглеждаше силно притеснен. — Не го обичахте, нали, госпожице Луси?
— Просто Луси — поклатих глава. — Не. Мислех си, че мога да го обикна, но не бях влюбена — изчервих се. — Не съм имала много гаджета, поне не и в истинския смисъл, затова… предполагам, че просто се заблуждавах сама.
— Помните ли старата Шарлът? — тайнствено подхвърли той.
— Хм, не.
— Графинята — поясни Тоби. — Беше малко надменна, когато се срещнахте за първи път.
— О, да.
— Държеше се така, защото вие бяхте четвъртото момиче, настанено в апартамента за тази година.
Погледнах го объркано.
— Но аз мислех, че е стоял празен…
— Нямаше наематели, които да си плащат. И как да има? — Тоби се намръщи. — Мейл непрекъснато води специалните си приятелки тук. Не исках да ви засегна.
Не можех да помръдна. Бях смаяна.
— Имаш предвид интимни приятелки ли?
— Да — каза той след кратка пауза. Обзе ме ужасното чувство, че се опитва да бъде учтив. — И не се задържат дълго. Обикновено по около месец, а после ги изхвърля. Мисля, че вие сте първата, която си тръгва сама.
Не можех да измисля какво да кажа.
— С вас изглеждаше малко по-различен — опита се да ме утеши Тоби. — Май си мислеше, че е сериозна връзка. Както и да е, никога не ми е казвал да се приготвя да ви изхвърля или нещо подобно, както правеше с другите.
Вярвах му. Нямаше как да си измисля такова нещо.
— Но тези, другите момичета, не се ли възпротивиха, когато ги изхвърляхте?
— Разбира се, че се противяха. Имаше сълзи, сцени, много шум. Но какво да направят? Нямаха договор за наем. Нямаха право да останат. А и Мейл може да бъде истински негодник — Тоби се намръщи. — Не знам със сигурност какво е казал на момичетата, но се отказваха да се борят с него веднага след като си поговореше с тях.
— Мислиш ли, че ги е заплашвал?