Струваше ми се крайно невероятно. Сладкодумният Тод да използва заплахи? И какви заплахи по-точно?
— Не е моя работа да съдя — отвърна Тоби. Което съвсем ясно означаваше: „Да, определено“.
— Добре — въздъхнах. — Няма да му се наложи да използва заплахи, за да се отърве от мен. Тръгвам си — станах и прегърнах стария човек. — Грижи се за себе си, Тоби.
— И вие също, госпожице — каза той. Предполагам, че му беше трудно да се раздели със старите навици.
— Онези, другите момичета — не можах да сдържа любопитството си, — какви бяха?
— Нищо особено — отвърна той. — Всички много си приличаха. И бяха все американки. Може би затова е решил, че с вас ще е различно.
Може би. Но какво значение имаше какво си е мислил? Беше негодник и от утре щях да скъсам всякакви взаимоотношения с него. Само това имаше значение.
Чувствах се много зле, когато се появих у Кати. Но тя беше страхотна, не ме смъмри, дори не чух: „Нали ти казах“. Нито се оплака, че се появявам неканена в единадесет часа втора поредна вечер. Макар че в спалнята й беше Питър и звънецът вероятно бе прекъснал страстни изпълнения в леглото.
Питър прояви достатъчно съобразителност да остане където си беше, докато й разкажа какво е станало. Заплаках само малко, което си беше голямо постижение от моя страна.
Както и да е. Чаят беше прекрасен, а тя знаеше къде има наблизо денонощно работещо ателие за химическо чистене. Предложи ми да излезе и да остави дрехите ми вместо мен, което беше страхотно. Така можех да ида в дома на Тод още рано призори, да оставя дрехите и да му кажа да си вземе обратно тъпата работа. И нямаше да се налага да се срещам с Джеймс, нито с Джейд или който и да било друг, понеже нямах никакво желание за подобно нещо.
Кати ми даде пижама и халат и след като се преоблякох, изтича до химическото. Беше страхотна! Направих си чаша горещ шоколад, докато я чаках, и се почувствах по-добре.
— Готово — каза тя, когато се върна. — Сега можеш да го разкараш от живота си още рано сутринта.
— Благодаря. Нямаше да понеса още един ден в офиса.
Кати се ухили.
— Значи не ти допадат особено недвижимите имоти, а?
— Откъде да знам? — отпих голяма глътка от шоколада. Беше толкова вкусен. Почти бях забравила вкуса му. Заместителите без захар и мазнини, с които се тъпчеше Тод, изобщо не бяха същите. — Никога не съм се занимавала с някаква сделка. Просто седях на бюрото си.
— Знаеш ли — обади се Кати, — зарадвах се, когато започна тази работа. Искам да кажа, че се притеснявах за теб. Всички се тревожехме.
— О, благодаря ти — мрачно отроних аз.
— И беше страхотно да те видя облечена в рокля и наконтена. Но… сякаш цялата ти енергия и жизненост изчезнаха някъде.
— Точно така каза и Оли — изтървах се, преди да успея да спра.
— Оли? — възкликна Кати.
— Може да съм му споменала нещо — небрежният ми тон не я заблуди. — На вечерята, нали се сещаш…
— Докато Тод седеше до теб ли? Стига, Луси. Отишла си да го видиш, нали?
Свих рамене.
— Той ми е приятел.
— Просто приятел ли? — настоя тя.
— Да, просто приятел. Ще се жени за Виктория. Нищо не се е променило.
Кати не откъсна очи от моите.
— Съжалявам — нежно каза тя.
Щеше ми се да не го бе правила. Всичко друго щях да понеса. Сарказъм, подигравки или назидателна лекция например.
Съжалението обаче ме караше да плача. Кати знаеше какво изпитвам вътрешно. Което си беше много досаден навик на сестрите.
— Може и да имам някакви чувства към Оли — признах. — Едно, две. Но той не ги споделя и ще се жени за Виктория. Така че това е краят. Както и да е, точно сега не ми трябва гадже. След Тод… — потреперих. — Искам да остана сама за известно време.
— Мисля, че мога да те разбера — съгласи се Катрин.
— Нищо не се е променило. Нямам си нищичко. Нито дори скъпите дрехи — погледнах ноктите на ръцете си. — Единственото, с което си тръгвам, е изряден маникюр и педикюр.
— Много ти отива — подкрепи ме Кати.
— Да, но само с това няма да стигна много далеч, нали? — отпих отново от шоколада и потънах в депресията си. — В крайна сметка само пропилях няколко месеца от живота си. Отново съм на стартовата позиция, без жилище, без пари в банката, без работа и без гадже — усмихнах се безпомощно. — Но иначе всичко останало е цветя и рози.
Кати се замисли за миг.
— Е — каза тя, като ме потупа по гърба. — Поне имаш страхотна прическа.
Спах дълбоко и се събудих рано. Бях оставила завесите дръпнати настрани; слънцето изгряваше в шест, а не можех да спя под ярката му светлина. Освен това подобно събуждане беше по-малко травмиращо от алармата на будилника.