Катрин ми беше оставила дрехи за обличане — стари джинси и вталена тениска. Предполагам, че това бяха най-непретенциозните й дрехи. Преди изобщо не биха ми станали, но сега ги облякох съвсем спокойно; дори ми бяха малко широки. А обувките с нисък ток, които бе приготвила, бяха половин размер по-малки: пръстите ми стърчаха.
И все пак, като се замислех, Оли беше прав. Не харесвах образа, който виждах в огледалото. Малко приличах на Кейт Мос, което може и да е чудесно за един супермодел, но аз изглеждах измъчена.
Нищо страшно. Солидна закуска, малко бягане сутрин и спортуване и съвсем скоро щях да върна старата си форма. Но това бе последният ми проблем. Точно в момента бях прекалено нервна, за да хапна каквото и да било.
Измъкнах се на пръсти от апартамента, нямаше защо отново да будя Питър. Носех квитанцията за дрехите и когато открих денонощното ателие за химическо чистене, то наистина работеше и бяха почистили дрехите от предната нощ. Идеално. Платих (използвах парите от сметката за „ежедневни разходи“ на Тод), махнах на едно такси и тръгнах към къщата му.
Не знаех защо съм толкова нервна. „Аз съм тази, която контролира ситуацията — повтарях си наум. — Аз ще го изтръгна от дълбокия му сън. Аз ще захвърля драматично дрехите в лицето му“. Не желаех нищо от Тод, така че не можеше да заплашва и мен.
Но въпреки това бях нервна. Може би беше заради онзи негов поглед предната вечер. Онзи нагъл поглед…
Таксито спря пред красивата му градска къща от времето на кралица Ан, с голяма, оградена със стена, градина. Платих на човека и слязох от колата.
По дяволите! Изправих рамене. Днес Тод щеше да получи урок от мен.
Отворих си с ключовете, които ми беше дал. Вътре беше тихо, но разбрах, че се е прибрал снощи. На масата в кухнята имаше празна бутилка от шампанско и огледало, покрито с прах…
О, момент. Не беше обикновен прах. Сигурно беше кокаин.
Разбира се. Нали сам ми беше казал, че употребява. Нямаше защо да се шокирам толкова от гледката.
Все едно. Пороците на Тод си бяха негов проблем. Наместих роклята си от предната вечер върху ръката си, заедно с обувките на висок ток с тънки каишки, които сега висяха на малкия ми пръст, и се запътих нагоре по стълбите. Бях идвала тук само веднъж. Къде ли се намираше голямата спалня? О, да, в края на коридора.
Мислено преповтарях какво ще му кажа. Щях да му дам да разбере. Откровено казано, възнамерявах да му вгорча деня. Напълно си го заслужаваше.
Това беше стаята. Чувах леко похъркване.
Сложих ръка на дръжката на вратата и я отворих рязко.
— Събуди се, Тод! — извиках много силно. — Връщам ти дрехите. И ключовете. И можеш да си вземеш обратно глупавата работа и да…
Прекъсна ме вик. Отстъпих крачка назад.
Разбира се, че си го беше заслужил, но не мислех, че съм чак толкова страшна. Но пък това май не беше мъжки вик. Беше женски. Вътре имаше жена!
Пристъпих обратно в спалнята. Смело. Готова да се изправя срещу Тод и която и да е…
И двамата седяха там, в леглото, и ме зяпаха. Тод, доста измъчен и леко оранжев на вид; не бях забелязала странния му тен досега. По-важното бе, че до него, с черните копринени чаршафи, увити около талията й, с огромните й, приличащи на дини гърди, пищно разкрити отпред, седеше… Виктория.
Останах на мястото си и леко се олюлях. Виктория отново изпищя. Сигурно защото така не се налагаше да казва нищо. И бездруго не бях сигурна какво съветваха да се каже в такъв случай в справочника за идеалните жени, които изневеряват с гаджето на най-добрата си приятелка.
Дрехите в плика от химическото чистене, обувките и ключовете на Тод се изплъзнаха от ръцете ми и се озоваха на пода.
Исках да кажа нещо. Но какво? Откъде да започна?
— Не е каквото си мислиш! — извика Виктория.
Това отприщи всичко.
— А какво е тогава? — саркастично попитах аз. Така беше по-лесно, отколкото да измисля нещо остроумно, при положение че още не бях изпила сутрешното си кафе.
Тод се съвзе.
— Хайде стига, Луси — опита се да ме успокои той. Как можеше дори да си го помисли? Как? Току-що го бях хванала в леглото с приятелката ми — моята сгодена приятелка, — а той се държеше така, сякаш не е станало нищо. Сякаш бях клиент, с когото трябва да се разбере.
— Нека всички се успокоим — каза той. — Трябва да реагираме като възрастни.
— Като възрастни! — извиках аз. — Как се държат възрастните? Ти дори не знаеше, че се каня да скъсам с теб, а ми изневеряваш с… с нея?
Изведнъж разбрах всичко. Нищо чудно, че Тод никога не беше настоявал особено да правим секс! Получавал е достатъчно другаде. Нужна му е била само подходяща съпруга.
Виктория отново изпищя. Вече ставаше досадна. После грабна кашмирения халат на Тод, загърна се и събра дрехите си, разхвърляни из стаята. Без да ме погледне, тя се вмъкна в съседната баня и чух как заключи вратата.