Писмо от Елизабет Джесъп до сестра й Лина Майърс от ноември 1963 г. (използвано тук с любезното съгласие на нейните наследници).
Миличка ми Лина,
Благодаря за щедростта ти. Извинявай, че не ти писах по-рано, но тук нещата са доста трудни. Мисля си, че Франк ме следи през цялото време и изчаква да направя грешка. Не вярвам да знае нещо конкретно със сигурност, но допускам, че и моето поведение е някак променено.
Виждаме се с Л., когато можем. Лина, аз пак бях с него. Моля Бога усърдно да ми помогне, но истината е, че непрекъснато го виждам в сънищата си и го желая. Усещам, че тази работа няма да завърши добре, но нямам сили да прекратя връзката. Миличка Лина, отдавна, много отдавна мъж не ме е докосвал така, както той го прави. Сега, когато вече съм вкусила от този плод, друг така и не желая. Надявам се, че поне ти ще ме разбереш.
Сред нашите поклонници има лоши чувства. Някои от тях вече открито роптаят срещу Преподобния Фокнър. Заради начина, по който се държи с нас. Казват, че е прекалено суров, и дори подмятат, че ще поискат да върне част от парите, които му дадохме. Да ни върне поне толкова, колкото хората да имат по нещичко подръка, ако не дай Боже се случи най-лошото. Освен това трудно се понасят неговите деца — момчето и момичето. Последното беше болно и си загуби гласа. Затова вече не може да пее по време на обедните молитви и Преподобният каза, че ще използва парите, за да потърси лекарска помощ. Лори Пърсън за малко не умря от болестта си, но за нея доктор нямаше; сега обаче Преподобният не иска да остави собственото си дете без лекарска помощ. Били Пърсън го нарече „лицемер“ в лицето му.
Но най-лошо е с момчето. То е наистина зло, Нина, зло. Нямам друга дума за него. Джеймс си имаше котенце, което донесохме чак от Портланд. Хранеше се с полски мишки и онова, което можехме да му отделим от собствената си трапеза. Беше мъничко и миличко, кафеникаво, игриво и малкият го наричаше Джейк.
Вчера Джейк изчезна. Цялата къща претърсихме, но дори и следа от него не намерихме. По време на уроците Джеймс се измъкнал и тръгнал да го търси в гората. Така и не знаехме къде е, докато Лайл не го чул да плаче и отишъл да види какво се е случило.
Заварил го пред една барака недалеч от селището. Тя принадлежала на други хора от по-старо време и на децата беше забранено да ходят там, за да не правят бели. Лайл ми разказа, че момчето стояло пред нея, цялото треперело и ридаело.
Някой завързал Джейк за врата за забит в пода пирон. Въжето било дълго само седем-осем сантиметра и котенцето лежало на пода, цялото покрито с паяци. Те пълзели по него, влизали в устата и ушите му и го хапели. Горкото зверче мяукало и се чешело с лапичките, дърпало се и било почти задушено. А сетне се разтресло и умряло. Ей така, просто така.
Лайл се кълне, че видял Адам да се мотае около бараката. И преди го бил виждал и съобщил на Преподобния, но последният му прочел Божиите заповеди и го предупредил да не клевети ближния си. Тогава мъжете подкрепили Лайл, но Преподобният предупредил и тях, докато в същото време момчето стояло встрани и мълчало. А когато Лайл се обърнал, за да го погледне, то му се изсмяло в лицето. Лайл мисли, че ако Адам има възможност, би завързал дори и него самия с въже, а вероятно би го и оставил на паяците да го изпохапят до смърт.
Направо не зная какво ще стане тук и с нас, Лина. Идва зима и мога да си представя какво ни чака. Само трудности и изпитания. Но с Божията помощ ще успеем. Ще се моля и за теб, и за твоите най-мили хора. Изпращам ви цялата си любов.
Твоя сестра Елизабет
P. S. Прилагам изрезка от вестниците. Да видим какво ще разбереш от нея.
ДНЕС ПОГРЕБВАТ ЖЕРТВА НА ТРАГИЧНО УДАВЯНЕ
Днес погребват Еди Ратри, която се удави в езерото Сейнт Фройд при Арустук в сряда. Полицията завари трупа на тринадесетгодишната Еди да плава в езерото, недалеч от Ред Ривър Роуд, съответно и от град Ийгъл Леш. Наблизо бе намерено и мъртвото й кученце.
Според единствената свидетелка на име Мюриъл Фокнър, на 15 години, Еди се опитвала да извади животното, което паднало от високия бряг във водата, и се удавила преди госпожица Фокнър да успее да повика помощ.