— Защо? — бе незабавният въпрос, когато позвъних, а той склони да говори с мен. — От какъв зор да го правя, а, Паркър?
— Не казвай здрасти, за да не губим време — пошегувах се аз.
— Здрасти. Защо? Какъв ти е интересът?
Нямаше защо да лъжа.
— Грейс и Къртис Пелтие.
Отсреща настъпи мълчание. Елис въртеше възможните комбинации и пермутации наум, ама до какво да стигне? Накрая рече:
— Не виждам връзката.
— Били са роднини на Елизабет Джесъп. Тя е една от Баптистите от Арустук — отвърнах, като изведнъж ми хрумна да не му казвам за другата кръвна връзка — с Мерсие. — Грейс е подготвяла аспирантска работа за историята на групата. Тъкмо преди да умре.
— Затова ли Къртис Пелтие почина в банята си?
Ето, това му е кофти на Елис. Ти го запиташ нещо, а той прави, що прави и така извърта нещата, че на свой ред започва да ти задава трудните въпроси. Какво да му кажа, освен да се измъкна с някакъв си неясен отговор и да позамажа истината, вместо да лъжа като черен циганин. Защото си знаех — започна ли да лъжа веднъж — пряко или като изпускам разни неща от фактологията, — лъжите ще се връщат при мен и ще ме преследват до дупка. Оставаше да се надявам, че до идването на това време ще разполагам с достатъчно информация, че да си запазя кожата здрава.
— Мисля си така: някой е решил, че Къртис знае повече, отколкото него самия — умно подхвърлих аз.
— И кой може да е този някой, а? Ти какво мислиш?
— Нищо не зная освен едно име — рекох. — Той нарича себе си г-н Пъд. Опита се да ме сплаши — да не тършувам повече в обстоятелствата около смъртта на Грейс Пелтие. Възможно е да е свързан и с убийството на Лестър Баргъс и Ал Зи в Бостън. Агент Норман Бун от „Борбата с незаконната търговия с оръжие“ знае повече. Ако му се обадиш…
Пред Бун не бях споменавал нищо за Къртис, но сега Пелтие бе мъртъв и вече не бях сигурен каква тайна съм длъжен да пазя в ролята си на упълномощено от Мерсие лице. Пък и последният вече не ми беше клиент. Все по-често попадах под натиск да разкрия истинската връзка с Братството. Лъжех, мажех, криех разни факти, които биха могли да имат отношение към извършени престъпления, а на всичкото отгоре не знаех защо го правя! До известна степен вероятно се дължеше на свързани с младостта романтични угризения спрямо болката, която бях причинил на Грейс Пелтие навремето. Болка, която тя стопроцентово бе забравила още преди много години. Но усещах още, че Марси Бекър може би е в опасност и че полицаят Лутц е някак си свързан със смъртта на приятелката й. Нямах никакво доказателство за евентуалната му връзка в това отношение, но кажех ли онова, което знаех, на Елис или на някой друг, тогава трябваше вече да изпея и за самата Марси. А направя ли това, все едно, че й подписвам смъртната присъда. Или поне така смятах.
— Ти за Къртис Пелтие ли работеше? — попита Елис и прекъсна тази линия на мисли.
— Да.
— Разследвал си смъртта на дъщеря му, така ли?
— Точно така.
— Мислех, че вече не се занимаваш с този тип работа.
— Вярно, но тя ми е приятелка от едно време…
— Хайде сега глупости.
— Хей, и аз имам приятели.
— Може, но се хващам на бас, че не са много. И какво разкри?
— Нищо особено. Мисля, че преди смъртта си е разговаряла с Картър Парагон, оня мазньо, дето е начело на Братството, но секретарката му отрича.
— И това ли е всичко?
— Ами да.
— Че припечелваш ли от такава работа?
— Понякога.
Сега гласът му малко омекна.
— Гледай сега… разследването на случая Грейс Пелтие беше… хм, активизирано, така да се каже, след смъртта на баща й. Сега работим в сътрудничество с щатската полиция и търсим възможни връзки.
— Кой координира случая с щатските ченгета?
Отсреща зашумоляха хартии — Елис прелистваше документацията.
— Хм… Лутц. Джон Лутц от Мачиас. Щом знаеш нещо за смъртта на Грейс Пелтие, сигурен съм, че ще поиска да говори с теб.
— Сигурно.
— А сега пък ти се е прищяло да надникнеш в масов гроб в Северен Мейн?
— Искам просто да огледам терена — това е всичко. Не ми се ще да бия път чак дотам и на миля и половина от обекта някой полицай да ме спре и най-учтиво да ме разкара, нали разбираш?
Елис въздъхна. Дълбоко и продължително.
— Ще се обадя. Не мога да обещая нищо. Обаче…
Е, знаех си, че ще има „обаче“.
— Когато се върнеш, те искам при мен. Да ми разкажеш какво знаеш, и то по-подробно. Обещавам, че всичко, което си кажем, ще бъде запазено в пълна тайна. Гарантирам.