Но дори и след случая Джоунс мними месии отново и отново ще прилъгват наивниците и ще намират последователи. Рок Терио систематично измъчвал поклонниците си в Онтарио, докато един ден през 1988 г. му дошло и вдъхновението да разкъса жена на име Соланж Боалар с голи ръце. През април 1989 г. пък лидерът на отцепническата мормонска секта Джефри Лундгрен изби петима членове на семейство Еймъри — родителите Денис и Черил, и дъщерите им Трина, Ребека и Карен — в хамбар в Къртланд, Охайо, и затрупа труповете със земя, камъни и боклук. И никой не се дори и сеща за тях цяла година, докато обиден член на сектата не подхвърля намеци на полицията.
Още един пример: семейство Либарън и неговите последователи от също отцепническата мормонска Църква на Първородните избиха поне трийсетина души, включително и бебе на 18 месеца, в последователни насилнически актове, които започнаха в началото на седемдесетте години и продължиха чак до 1991 г.
Имаше и други подобни истории, както и инцидентът в Уако, до една демонстриращи станалото вече традиционно нежелание на компетентните институции на закона и реда да се месят в делата на религиозните секти, групи и групировки. Но през 1963 г. подобни инциденти са просто невъобразими, нечувани. Никой изобщо и не се е замислял да се опасява за съдбата, още по-малко за живота на Баптистите от Арустук; да се съмнява в благородните намерения и помисли на Преподобния Фокнър. Не е имало никаква причина неговите последователи да се страхуват да отидат в Долината на сянката на смъртта, ако за онова място използваме поетичния образ на Библията.
Мобилната лаборатория на съдебна медицина пристигна, с докато мълчаливо се взирахме в ямата. Започна подготовка за прехвърляне на още останки към летището на Преск Айл. Брушар се зае да помага, аз се върнах при групата дървета на периферията на обекта и се загледах в работата на екипите. Беше около три часът и вече подухваше хладен ветрец, развяваше косите на хората с носилките, които шареха между разкопаното и лабораторията. Торбите с костите завързваха за носилките с ремъци, за да предотвратят евентуална повреда при пренасянето. От север залаяха мелезите.
Не всички са умрели тук, мислех аз, дори бях сигурен. Тази земя не е дори и част от дадения им под аренда парцел. Полята, където бяха се трудили Баптистите от Арустук, лежат зад възвишенията, зад къщите и кучешките колиби, а пък техните къщи, вече разрушени, още по-надалеч на юг. Възрастните трябва да са били убити недалеч от селището. Трудно ще да е било на убиеца да ги принуди да дойдат доброволно на предназначеното за заравяне място, още по-трудно да ги контролира, докато са били избивани. Имаше логика в това да бъдат заровени далеч от самата комуна, защото рано или късно на някой неизбежно ще му хрумне да претърси нейните терени. Къде-къде по-удачно място са езерните брегове.
Според статията на Грейс комуната очевидно се разпаднала през декември 1963 г. Зимните снегове са затрупали прясно изкопаната земя, а след пролетното затопляне и последвалото го разтопяване едва ли в калта вече е имало някакви следи от гроба. Земята там е компактна, солидна. Не би трябвало да се срути, но ето на, срути се.
В края на краищата те са чакали много, много дълго време.
Затворих очи и се заслушах, опитах се да си представя какви са били последните им мигове. Светът около мен затихна, виенето на псетата почти заглъхна, шумът на минаващите по шосето коли се превърна в жужене на мушици сред клоните на дърветата над мен. И ето…
… Чувам изстрели…
Чувам тичането на хора, те са изненадани, работили са на полето. Двама са вече на земята, в гърбовете им зеят грозни червени дупки. Единият е все още жив! Обръща се, в ръцете все така стиска вила… но изтрещява пореден гърмеж, инструментът, който държи, се раздробява, в тялото му се забиват дървени трески, парчета желязо. Пак стрелят и стрелят… гонят последния прав сред високата трева, презареждат в движение. Високо горе кръжат врани, грачат дрезгаво. Виковете на последния умиращ се смесват с този грак, сетне изведнъж става тихо…
Тогава нещо в дърветата зад мен се премести, но когато се обърнах, само клоните се люлееха бавно, сякаш раздвижени от минаващо животно. И ето зелената трева отново потъмня, а силуетите на дърветата се размазаха.