— Този като че си е продал цялата покъщнина — изсумтя Луис.
— Само дето не са му одобрили стоката — мрачно откликна Ейнджъл.
Той бе избързал преди нас и вече стоеше до полуотворената врата на осветената стая, с отпуснат надолу пистолет.
Приближихме с Луис. Видяхме легло, отоплителна електрическа печка, по стената множество лавици от типа „Направи си сам“, отрупани с книжки с меки корици. И малък дрешник, в който висяха костюмите на Картър Парагон. Част от тях бяха разхвърляни и по леглото. Пред тоалетна масичка бе поставен дървен стол, негов близнак стоеше малко встрани. Наблизо се мъдреше и портативен телевизор, невключен, с тъмен екран.
Картър Парагон бе на втория стол, по килима наоколо се стелеше локва кръв. Ръцете му бяха извити на гърба, закопчани с белезници. Бяха го били жестоко: едното око бе пръснато и изтекло, изглежда от пряк удар, лицето бе подпухнало, нашарено с белези, краката — събути, два от пръстите на десния — видимо счупени.
— Я вижте тук — посочи Ейнджъл към облегалката на стола.
Погледнах, преглътнах стъписан. Четири от ноктите бяха изскубнати. Протегнах ръка, опипах за пулс. Вятър работа. Нищо, само че тялото бе все още топло.
Главата на Картър Парагон висеше назад, лицето — насочено към тавана. Устата зееше разчекната, имаше доста съсирена кръв, а сред нея и нещо малко, кафяво. Извадих носната си кърпичка, наведох се и взех това нещо, за да го издигна към светлината. От него пролази струйка окървавена слюнка и капна на земята.
Беше отчупено късче от глинен съд. Керамика някаква може би.
Глава двайсета
Същата вечер тръгнахме за Скарбъро. Ейнджъл и Луис директно, аз се отбих за малко в Огъста. От обществен автомат набрах номера на „Портланд Прес Хералд“, помолих да ме свържат с новинарския отдел и съобщих на жената, която вдигна слушалката, че в къщата на Картър Парагон в Уотървил има труп, а полицията още не знае за него. Сетне затворих. Знаех какво ще стане. Най-малкото дежурната на „Хералд“ ще се обади на ченгетата, те на свой ред ще прескочат до дома на Парагон. Така поне избягвам възможността да попадна на осъвременена версия на 911, чиято компютърна техника ще засече откъде се обаждам и по дирите ми ще хукнат всички свободни патрулки или пък ще запише гласа ми и ще го пусне за идентификация на програмата РАКАЛ или някоя подобна. Сетне потеглих за у дома, като си мислех за Картър Парагон и за керамичното късче в устата му — послание за онзи, който го намери.
Когато се прибрах в Скарбъро и вкъщи, Ейнджъл и Луис вече се бяха настанили. Ейнджъл беше в банята и Бог само знаеше какво прави там.
— Хей! — издумках с юмрук по вратата. — Да не разхвърляш кое къде видиш. Рейчъл ще дойде, а аз съм чистил и подреждал специално заради нея.
Рейчъл мрази безредието. Тя от онези хора, които ужасно обичат непрекъснато да търкат и почистват. Дойде ли при мен в Скарбъро, незабавно облича престилка, слага гумени ръкавици и с парцал в ръката тръгва да оглежда къщата със съсредоточена и целенасочена физиономия.
— Ама тя ли ти чисти? — бе попитал веднъж Ейнджъл с удивена физиономия, като че ставаше дума за жертвоприношение на кози или женски голф. — Аз моята стая не си чистя, камо ли някоя чужда!
— Аз не съм й чужд, Ейнджъл — търпеливо му бях обяснил.
— Хайде стига бе! Като става дума за бани и тоалетни — всеки на всеки му е чужд — бе възразил той.
Луис обаче бе в кухнята и вадеше съдържанието на хладилника, като най-внимателно проверяваше датата за годност на хранителните продукти.
— По дяволите, ти кльопачката на разпродажби ли я купуваш? — язвително ме запита той.
Изгледах го и вдигнах телефона да поръчам пица. Настаняването им у дома май не бе чак толкоз готина идея.
— Кой е този тип? — попита Луис по-късно, когато бяхме на масата в очакване на пицата и разисквахме намереното керамично парченце.
— Ал Зи ми каза, че го наричали Голем, както в еврейския фолклорен епос, а бащата на Епстайн го потвърди. Само това знам. Ти чувал ли си за него?
Черният великан поклати глава.
— Тц, но звучи гот. Във всеки случай или е много печен, или просто аматьор. На новаците винаги им върви.
— Да бе, ти защо си нямаш такова готино име? — изтърси Ейнджъл.
— Хей, Луис лошо име ли е?
— Не е, ама ако си френски крал! Дали е успял да изкопчи нещо от Парагон?