— Лоши новини, г-н Паркър, лоши! — извика той, а в същия миг столът се разпадна, аз успях да хвана най-горното ребро и с все сила го забих странично в гръдния кош на Торанс. Тези ребра са заострени в краищата, за да пасват по-добре в конусовидните жлебове. Чух и усетих как импровизираното оръжие проби кожата на жената може би между третото и четвъртото ребро и проникна навътре — не беше трудно. Тя изкрещя, аз бях вече на крак и с все сила й ударих една глава. Уцелих я в лицето, тя политна към умивалника. В същия миг Рейчъл се отхвърли назад и падна заедно със стола, което принуди Пъд да отстъпи от масата. С все още увиснали на лявата ми ръка части от стола сграбих пистолета от масата и пуснах два куршума в Пъд, който вече тичаше към коридора. От рамката на тамошната врата се разхвърчаха трески.
Усетих ръцете на жената върху краката си. Сритах я и натискът секна. Откачих жиците с частите от стола от ръцете и хукнах в посока на двора — тъкмо да видя дългия силует на Пъд да свива вдясно. Минах коридора на два-три скока и най-глупаво рискувах да подам глава — изстрелите дойдоха мигновено. Имал е втори пистолет, мръсникът. Дълбоко поех дъх, претърколих се ребром на верандата и открих огън в движение — това поне го зная и мога добре. Смит и уесънът подскачаше в ръката ми, но Пъд се скри сред дърветата. Скочих и го подгоних, тогава чух звука на запалването. Секунди по-късно колата му изскочи иззад стволовете. Непрекъснато стрелях — докато минаваше по тясната алея и излезе на пътя. Задното стъкло се пръсна, единият стоп също и в следващия миг затворът зацепи в крайно задно положение — край на патроните. Зарязах Пъд — какво да правя? — и тичешком се върнах в къщата. Развързах Рейчъл, тя избяга в съседната стая и се търколи на кревата, сви се на кълбо и яростно затри с ръка ухапаното място.
Торанс пълзеше към задната врата, реброто все така стърчеше от раната, по пода зад нея се бе проточила ивица черна кръв. Носът й бе счупен, едното око — посиняло, затворено, сигурно от моя ритник. Погледна ме, когато се надвесих над нея, но, изглежда, не виждаше ясно; или бе на прага на безсъзнанието или на смъртта, не можех да кажа.
— Къде ще отиде той? — изсъсках гневно.
Тя унесено поклати глава, събра малко сила и се изхрачи в лицето ми — предимно кръв. Сграбчих стърчащото парче дърво и го извих, ясно чух как зъбите й изскърцаха в агония.
— Къде отиде той? — изревах с все сила отново.
Тя биеше с длан по земята, безмълвно, устата й се разчекна в ням звук, тялото се изви и се разтресе в неистови спазми. Пуснах реброто и се изправих, отвореното й око се бялна и цялата тя сякаш замръзна. Опипах й дрехите, каквито джобове имаше — но в тях не намерих нищо. Ама абсолютно нищо, което би ми подсказало в каква посока избяга Пъд, къде би могла да се намира бърлогата му. В безсилна злоба и ярост сритах краката й, сетне презаредих, грабнах Рейчъл и я понесох към колата.
Глава двайсет и втора
На Ейнджъл и Луис се обадих от Медицинския център — Мейн, само че никой не вдигна телефона в стаята им. Тогава позвъних в полицията на Скарбъро, казах им, че двамина са нахлули у дома, нападнали приятелката ми и единият — жена в случая — лежи мъртъв на пода в моята кухня. Описах им и колата на Пъд, обясних, че съм стрелял по нея — задният прозорец е разбит, единият стоп — също.
Тяхната служба разполага с компютърни комуникации — всъщност нещо като диспечерски център. На практика това значи, че най-близката патрулна кола мигом получава задачата да отиде в къщата ми, съседните участъци и отдели ще бъдат незабавно уведомени, щатската полиция — също. И ще бъде направено обединено и координирано усилие Пъд да бъде задържан, преди да е успял да се отърве от автомобила.
На Рейчъл й биха антивенин или нещо подобно, но след като й бяха задали куп въпроси, които аз така и не успях да чуя. Сетне я поставиха на количка и я скриха зад някаква завеса. По това време вече бях успял да се свържа с двамата и Ейнджъл бе влязъл при нея, за да й държи ръката, докато Луис чакаше навън — в колата. Знаех отлично, че все още има хора, готови да задават стотици въпроси във връзка със събитията в Дарк Холоу миналата зима и най-добре бе Луис много-много да не се мярка наоколо. Той веднага бие на очи, докато Ейнджъл е далеч по-незабележим.