Бил дребен мъж, леко кривоглед, с прясно бръсната глава. Прекарвал времето си предимно на лодката или съвсем близо до нея, спял на единствената койка в кабината. През деня седял на палубата с бинокъл в едната ръка и клетъчен телефон в другата, на скута — книга. С никого не говорел, никога не се отдалечил от съда за повече от 15 минути. Очите му били постоянно насочени към водите на Каско Бей.
Рано на шестия ден сутринта група от шестима — две жени и четири мъже — се качили на яхта в залива. Тя се казвала „Илайза Мей“ — доста по-голяма като съд, поне двайсетметрова, строена преди три години от „Ходждън Йотс“ в Ийст Бутбей. Скъпа, елегантна направа — палубата от тиково дърво, корпусът — специална пластмаса, стъкло и махагон върху канадски кедър, подсилени платна на 24-метрова мачта, дизели „Пъркинс“ 150 коня, луксозни легла за седмина. Съдът разполагал с радар с диапазон поне 40 мили, всички видове модерни системи за установяване на местонахождението, електроника и радио от най-висока класа, метеоприбори — също, автоматична система за сигнализиране за помощ и Бог знае още какво. И как не — Джак Мерсие платил за нея над два милиона и половина в зелено. Била прекалено голяма за дока на Скарбъро, та имала постоянна котвена стоянка в Портланд.
„Илайза Мей“ излязла от Портланд за последен път малко след девет часа сутринта. Духал северозападен вятър, времето било прекрасно за ветроходство, вятърът развявал бялата коса на застаналия на кормилото Мерсие, докато влизали в Каско Бей. Дебора Мерсие стояла встрани от съпруга си, с наведена глава. По това време при кривогледия дошли още двамина — жена в синьо и слаб, червенокос мъж в кафяви дрехи. И двамата носели въдици. Щом „Илайза Мей“ се отправила към открито море, „Ревинънт“ я последвала.
Върнах се за секунда, догоних Макартър при асансьора.
— Мерсие е забъркан в тази игра — рекох му в движение.
Нямаше смисъл повече да крия неговата роля.
— Какво, по дяволите…
— Повярвай — аз работех за него.
Забелязах, че преценява възможностите, затова избързах.
— Вземи ме с теб. По пътя ще ти кажа всичко, което зная.
Макартър закова на място, изгледа ме продължително, сетне кимна и протегна ръка.
— Добре, но само до Пайн Пойнт. И дай патлака, Чарли.
С нежелание се разделих със смит и уесъна. Той обаче извади пълнителя, погледна да няма патрон в цевта и ми го върна.
— Защо не го оставиш на приятелите си?
Кимнах, върнах се при Рейчъл и го подадох на Ейнджъл. Тъкмо потеглях обратно, когато усетих топла ръка на кожата на кръста и нещо твърдо хлътна под колана. Глокът на Ейнджъл. Наложи се да си взема и сакото, сетне изтичах обратно и настигнах Макартър на улицата.
В бордния дневник на Мерсие е записано, и това е последната информация, че „Ревинънт“ влязла във връзка с Илайза Мей малко след 09,30 часа, на около 40 мили от пристанището и в открито море. Северозападният вятър е наистина идеален за яхта, но също може да издуха в открити води и закъсала моторница. „Ревинънт“ ужким отправила сигнал за помощ на УВЧ, но го чула само „Илайза Мей“ макар че е радиус от няколко мили имало и други съдове. Някой си е поиграл с радиото и вероятно му е намалил диапазона, за да не чуят и на зова за помощ да отговорят и други моряци. Мерсие е записал, че акумулаторите на „Ревинънт“ били отишли на кино и течението го носело опасно навътре. Тогава той променил курса и тръгнал към собствената си смърт, при това с доста висока скорост.
Почти всичко разказах на Макартър — от първата ми среща с Мерсие до тазсутрешния сблъсък с Пъд. Много малко неща пропуснах: на първо място Марси Бекър, убийството на Мики Шайн и това, дето намерихме мъртвия Картър Парагон.
Естествено, не споменах и за съмненията си, че в смъртта на Грейс Пелтие може да се замесени и някои членове на щатската полиция, като например Лутц или Воасин, а може би и двамата.
— Значи смяташ, че убиецът на двамата Пелтие е този същият Пъд?
— Вероятно. Братството, така както го вижда обществеността, е просто параван за нещо съвсем друго. Или за някой друг човек, респективно хора. Грейс Пелтие е попаднала на неудобни за някого факти и това се е оказало за нея фатално.
— Значи този Пъд е решил, че Къртис Пелтие също знае онова, което е научила дъщеря му, и дори може би крие нещо? А и ти го знаеш същото — така поне си мисли той — прав ли съм?