— Да.
— Но ти не знаеш какво е то, така ли?
— Все още не.
— Ако Джак Мерсие е мъртъв, големи дандании ще станат… — мрачно процеди Макартър, а до него Рамос енергично закима с глава.
— И хич не си мисли, че ти ще минеш метър, Чарли… — измери ме с поглед Уолъс.
Минахме по US-1 — в южна посока, свихме вляво по шосе 9 и се насочихме към брега. Префучахме покрай червената баптистка църква, покрай камбанарията на католическата „Свети Джудс“ и ето ни пред пожарната на „Кинг Стрийт“. Седем-осем автомобила вече бяха там, до един с отворени врати. Наоколо се суетяха доста хора, но един от пожарникарите — едър мъж в джинси и тенисфланелка с пожарникарската емблема, ни махна с ръка да продължим към дока, където във водата вече се люлееше „Мърин 4“.
Полицията на Скарбъро разполага с две лодки за работа по вода. „Мърин 1“ е надуваема, с двигател 70 коня, с постоянна стоянка Спъруинк, северно от Пайн Пойнт, всъщност на Фери Бийч. „Мърин 4“ е доста по-голяма, клас „Бостън Уейлър“ с двигател „Джонсън“ — 225 коня, постоянна стоянка на Пайн Пойнт — при пожарникарите, когато не е спешно необходима. Има четиричленен екипаж и всички те вече бяха на борда. Моторницата на пристанищния шеф бе до нея, заедно с две ченгета от Скарбъро, въоръжени с пушки „Мосберг“ — стандартното оръжие, което носят в багажниците на патрулките. На „Мърин 4“ обаче имаше още двама полицаи с полуавтоматични карабини M-16, облечени в сини винтяги. В съседство вече се събираха любопитни рибари и зяпаха да не изпуснат нещо.
Рамос и Макартър навлякоха дебели непромокаеми якета и тръгнаха да се качват на лодката, аз — по тях.
— Ти къде, бе? — извърна се Макартър, ядосан.
— Хайде сега, Уолъс — примолих се аз. — Недей така. Няма да ти преча, ще стоя встрани. Мерсие ми е клиент. Не мога да седя тук като татко пред родилното… особено пък ако нещо му се е случило, нали? Ако не ме вземеш, просто ще се наложи да наема някой рибар да ме изкара натам и тогава вече може би наистина ще ви се пречкам. Още по-лошо, току-виж съм изчезнал и ти ще загубиш ключов свидетел. И пак ще те върнат в трафик отдела — да седиш на някое кръстовище.
Макартър изпсува и изгледа другите на лодката. Капитанът се казва Тед Адамс и е арабия. Е, Тед сви рамене.
— Хайде, давай на шибаната лодка — изсъска Уолъс. — Само да ми се препречиш и ще те бутна да нахраним раците, чуваш ли какво казах?
Качих се, Рамос след мен. За навлеци като мен нямаше излишни якета, затова се завих колкото можах в сакото, вдигнах яката и се наместих на една пластмасова седалка с ръце в джобовете и брадичка, притисната към гърдите — яко си духаше. Лодката потегли рязко, Макартър пристъпи към мен и нареди:
— Я подай ръката!
Подадох му дясната, той извади белезници и ме закопча за парапета.
— Ами ако потънем? — попитах го ей така.
— По-лесно ще ти намерят трупа — рече той. — Вместо да го отвлече нанякъде течението.
Лодката полетя през черносивите води на Сако Бей с леко повдигнат нос, отдолу искряха и се пенеха малки вълни. Макартър застана до кабината и се загледа назад — към Скарбъро, хоризонтът зад нас заподскача весело — сякаш в такт с движението на съда.
В кабината пред кормилото Адамс говореше с някого по радиото.
— Все така я носят вълните — към брега — обясни той на Макартър, след като се показа на вратата. — Само на две мили сме от нея.
Погледнах в указаната посока, над главите на групичката ченгета край мен и си представих, че виждам тъничък стълб в далечината — високата, източена мачта на яхтата. Нещо ме зачовърка, загриза отвътре като ноктите на затворена в чувал котка. Носът потъна за миг в отривисто движение и незабавно се издигна отново, като ме заля с доста солена водица. Потръпнах, отгоре чайките закрякаха, като че ми се смеят. Надвикваха бумтенето на двигателя, проклетниците, и се рееха над водата, като че търсят нещо.
— Ето я — извика Адамс и пръстът му посочи зелена точка на радарния екран, аз в същия миг наистина забелязах нещо като дълга игла, забита в черна бучка на хоризонта. Застаналият до мен Рамос проверяваше предпазителя на своя глок.
Неясната форма постепенно придоби определени очертания: бяла красавица с висока елегантна мачта. Малко встрани и вляво зърнах по-дребен и доста по-неугледен съд — бе траулерът, който пръв я забелязал — портландски рибари. От север забръмча нещо — бе двигателят на „Мърин 1“ — пристигаше и тя. Двете лодки винаги действат заедно — по свързани със сигурността причини, такъв е и регламентът.