„Мърин 4“ сви на юг и направи обход, за да застане откъм източната страна на яхтата. Очертанията на красивия съд на Мерсие изпъкваха на фона на залязващото слънце. Когато я заобикаляхме, ясно видях кръвта на палубата. Дори и солената вода не бе успяла да я измие изцяло, по надстройката личаха дупки от куршуми. Недалеч от кърмата чернееше следа от изгорено — изглежда, някой бе изстрелял сигнална ракета, но тя се бе възпламенила именно там.
Високо горе на мачтата, полуприкрита от платната, висеше човешка форма, сигурно труп, с разпрострени встрани и завързани за напречната греда ръце. Тялото бе голо с изключение на бели боксерки, сега оцветени в червено и черно. Завързаните заедно и допрени крака се белееха; второ въже минаваше през гърдите и сетне отиваше надолу, опънато и завързано за парапет. Сега чак видях, че почти цялото тяло е обгорено — от стомаха до главата. Косата я нямаше вече, вместо очи — черни дупки, зъбите — оголени в гримаса на безмълвна болка. Но аз си знаех, че гледам останките на Джак Мерсие.
Капитанът повика яхтата с мегафона, такъв си е редът, но никой не се отзова. Тогава приближи и почти допря своя съд до „Илайза Мей“, млад матрос прескочи и завърза двата съда с въжета. Първи след него се прехвърлиха Рамос и Макартър, вече с нахлузени ръкавици.
— Елате тук! — чух, че ги вика матросът от кабината.
Те вървяха внимателно, гледаха в краката си, да не би да унищожат някоя улика по един или друг начин, а вълните леко люлееха яхтата. Младежът им сочеше дебела черна следа кръв, която слизаше надолу по стълбичките. По това място видимо бяха теглили нечие тяло — мъртво или най-малкото зле ранено — надолу към трюма. Макартър приклекна и внимателно огледа следите. На едно място забеляза дълъг рус косъм, подаващ се от съсирената и позасъхнала кръв. Пребърка джобове бързо, измъкна нужното му найлоново пликче и прибра в него уликата.
— Ти остани тук — нареди той на матроса и поведе Рамос надолу.
Ченгетата на борда на двете полицейски лодки бяха насочили оръжието си към другите два входа на палубата на „Илайза Мей“. Рамос и Уолъс слизаха по периферията на стълбата на третия вход. По-късно разбрах какво са видели.
Влезли в малък тъмен коридор с помещение незабавно вдясно и койка вляво. Помещението било празно, миришело на химикали, в края му зад бяла найлонова завеса имало душ. Койката била също празна. На пода на коридорчето имало дебел килим, който джвакал, а помежду влакната избивала тъмна, незасъхнала все още кръв. Продължили през камбуза, за да стигнат до втори чифт противоположни врати — съответно две спални с неголеми двойни легла и шкафове, достатъчни да поберат не повече от два чифта обувки.
Отсреща била вратата към главното помещение — затворена. Спогледали се, Рамос свил рамене. Уолъс се върнал малко назад, влязъл в едната спалня и подал ръце с насочен пистолет, Рамос направил същото — от съседната спалня.
Двамата изревали заедно:
— Полиция! Излезте незабавно с ръце високо над главата!
Никой не отговорил. Уолъс пристъпил, притиснал гръб към стената, доколкото това било възможно в онази теснотия, и ритнал вратата.
Почти навсякъде имало кръв — по трите стени, на тавана и на пода. Прокапвала от време на време от висящите тела, имало пръски по картините на стените между илюминаторите. Три голи тела висели от таванните греди — с главите надолу — две жени и мъж. Едната била със сиворуса коса и почти допирала пода, втората — чернокоса и по-дребна. Гърлата и на двете били прерязани, а русата имала прободни рани и по корема, и по краката. Изглежда, нейната кръв била под и на килима в коридорчето, по стълбите, по палубата. Сигурно Дебора Мерсие е опитала да избяга или да направи нещо в защита на съпруга си, докато са го убивали.
В малкото пространство миризмата на кръв била много наситена, а телата се клатели и блъскали едно в друго, в унисон с люшканията на съда. Били убити с лице към вратата, затова силните струи избликнала от артериите кръв опръскала само трите стени.
Зад гърбовете им също имало кръв — не много. На стената отзад се мержелеело нещо като надпис, но той не се виждал добре поради самите трупове. Макартър протегнал ръка, спрял люлеенето на Дебора Мерсие, която била най-отляво. Тогава и другите два трупа увиснали почти неподвижно, а той успял да разчете написаните с яркочервена артериална кръв букви, макар че потръпвал от допира до студената плът.
Само една дума:
ГРЕШНИЦИ
Глава двайсет и трета