— Тогава ще се появи Пъд — да провери какво е станало. Фокнър не може да си позволи книгата му да остане в чужди ръце — незнайно в чии при това. Е, ако преди това не го посети нашият плешив приятел.
Замислих се. Всъщност какво знаех за скривалището им? За Фокнъровата бърлога? Предполагах, че е някъде на север, отвъд Бангор и може би близо до крайбрежието, някъде в съседство с фар. По онези места в Мейн има поне 60 фара, повечето са отдавна автоматизирани или без постоянен персонал. Един-два са може би дадени на частни лица за лично ползване. Няколко вероятно са северно от Мачиас.
Приклекнах, взех в ръце пакета с книгата.
— Какво ще правиш с нея? — попита Рейчъл.
— Засега нищо.
Тя пристъпи към мен и се загледа в лицето ми.
— Искаш да го намериш, нали? Не можеш да оставиш полицията да си върши работата, нали?
— За него работят и Лутц, и Воасин — рекох търпеливо. — А вторият си е жив и здрав и на свобода. Може да има още техни хора. Ако предадем това нещо на полицията и попаднем на близък на Лутц, Фокнър незабавно ще бъде предупреден. И тогава вече никога няма да го открием. Аз и така съм почти сигурен, че той вече е взел мерки за окончателното си изчезване. Няма начин да не го е планирал още веднага след открадването на книгата. Въобще да не споменавам за останките при Сейнт Фройд. По тези съображения, а и заради сигурността на Марси, ще я задържим засега у нас. Ти какво мислиш, Марси?
Тя взе раничката в ръка и се изправи, но не каза нищо.
— Ще трябва да те скрием на сигурно място. Но първо ще се обадиш на родителите си и ще им кажеш, че си добре.
Излязох навън и се свързах с Колонията и Ейми.
— Чарли Паркър — рекох. — Здравей и имам нужда от помощта ти. За една девойка. Трябва да изчезне за известно време.
Отсреща мълчаха. После тя попита:
— За какво говорим този път, Чарли?
Аз пък бях сигурен, че се досеща.
— Вече съм близо до него, Ейми. И смятам да сложим край веднъж и завинаги.
Тя заговори и недоволството в гласа й звучеше доволно силно.
— Виж, мога да я взема в къщата.
С очевидното изключение на самата Ейми, жени в Колонията обичайно не приемаха, но в главната къща имаше няколко стаи, които влизаха в употреба само в специални случаи. Знаех си, че ще помогне.
— Благодаря ти. С нея ще има един мъж. Въоръжен.
— Знаеш как гледаме на оръжията тук, Чарли!
— Знам, знам, но този път си имаме работа със самия Пъд. Затова те моля да позволиш на моя приятел да остане при Марси, докато нещата приключат. Ден-два, най-много. Моля те, Ейми!
Сетне помолих да приеме и Рейчъл. Съгласи се и прекъснах връзката. Марси позвъни на майка си и потеглихме за Бутбей. Там се разделихме. Разбрахме се Луис и Рейчъл да отидат на юг в Скарбъро, оттам Ейнджъл да отведе Марси Бекър и Рейчъл (която се разсърди и намръщи) в Колонията. Щом Ейнджъл поеме нещата под свой контрол, Луис да се върне при мен. Книгата взех аз и внимателно я скрих под предната седалка на мустанга.
Подкарах в северна посока — до Бангор. Там се сдобих с Томсъновия справочник на име „Фаровете в Мейн“. Купих си го в книжарницата „Бетс“ на главната улица. Оказа се, че на крайбрежието около Мачиас има поне седем фара. Мачиас е градът, където Грейс бе оставила Марси сама, за да си върши работата. Ето и имената на фаровете: „Уитлокс Мил“ в Кале, „Ийст Куоди“ на остров Кампобело, малко по на юг — „Мълхоланд Лайт“, „Уест Куоди“, „Лубек Чанъл“, „Литъл Ривър“ и „Мачиас Сийл Айланд“. Последният бе прекалено близо до морето, за да бъде сред вероятните за скривалища места. Значи оставаха шест.
Обадих се на Рос в Ню Йорк с надеждата да му подпаля малко огън под задника, ама ядец! — попаднах само на секретарката. Бях поне на двайсетина мили извън Бангор, когато се обади той.
— Огледах онова, което поиска — рече Рос. — Що се касае до района на Мейн, по докладите на Харон има само дребна риба цаца. Убит активист — защитник на правата на гейовете през 1990 г. Застрелян в тоалетната на бар на „Блийкър“. В Маями имало сходен случай. Споменава се заподозрян, проследили осем негови телефонни обаждания в Братството в дните преди убийството. Жена на име Торанс обяснила на Харон, че лицето било смахнато, досаждало им по телефона и тя се оплакала на местната полиция. Детектив на име Лутц потвърдил думите й.
Ето, за всичко си имаше прикритие, готова история. Те съобщили името му в полицията още преди убийството, а Лутц свършил останалата работа.
— А съдбата на убиеца?
— Името му е Лутски, Барет Лутски. Излязъл под гаранция, два дни по-късно го намерили пречукан в една кофа за боклук в Куинс. Изстрел в главата. По-нататък: според докладите на Харон той не е ходил по на север от Уотървил. Но има известна аномалия — в отчетните документи за командировките намерих разписка за бензин от място на име Лубек. А то е на 150 мили от Уотървил и в северна посока. На крайбрежието.