Привечер, когато светлината драстично намаля, следователи и експерти се събраха на заседание да обобщят резултатите, сетне се разпръснаха за добре заслужена почивка, като оставиха заместник-шерифите и щатските ченгета да вардят обекта. Очакваха екипът за аутопсията да пристигне на изгрев-слънце на следващия ден и тогава да започне същинското разследване за трагичната гибел на Баптистите от Арустук.
По всяко време на деня и нощта, каквото и да правеха екипите, местните вълчи мелези виеха до скъсване. И хората бяха до такава степен обсебени от този съпровод, че легнеха ли у дома да спят, будеше ги въображаемият кучи протест. Стряскат се изтръпнали, сякаш за да усетят отново мраза по ръцете, калта и тинята в стъпващите по костите на мъртъвците крака.
Дойде тази нощ и сънувах — за пръв път от много месеци насам. Споходиха ме спомени за Грейс и за баща ми и не ме оставиха от момента на лягането до самото пробуждане. В съня стоях на малка поляна с голи дървета по периферията, някъде отзад блести замръзнала вода. По земята тук и там чернеят прясно изкопани купчини пръст, същински къртичини, а погледна ли към тях, земята мърда, шава и се гърчи, като че нещо под нея се сили да излезе на бял свят.
Сред дърветата мержелеят тъмни сенки — големи, черни, подобни на птици с разперени крила и червени очи фигури, насочили жадни погледи към движещата се земя. Едната изведнъж размахва криле, полита, но вместо към черната земя, се насочва право към мен. И тогава виждам, че не е птица, а възрастен мъж с развети коси, жълти зъби и гърбица отзад, от която излизат големите перести криле. Краката му са възтънки, ребрата му се четат и напъват тънката кожа, сякаш ще я пръснат, тънкият му сбръчкан мъжки орган виси срамотно, а той се рее над мен, черните крила бият въздуха, гласът му съска като вода върху жарава. Тънките бузи се разтягат, той хрипти: „Грешник! Грешник!“ Крилата бият ли, бият, той се спуска над една къртичина и с хищните си криви нокти на краката сграбчва нещо оттам. Парче прозрачна бяла кожа се гърчи и мътно проблясва под лунните лъчи. Устата му се отваря, главата се навежда досущ като птица, а тялото се вие и бърчи като змийско; дългите жълти зъби захапват кожата, кръв капе по брадичката и се събира на карминена локвичка отдолу.
Тогава ми се усмихва, а аз ужасено извръщам глава, за да се намеря надвесен над вода, в която е отразено лицето ми. Но то моето лице ли е или това на луната? От него по голите рамене и гърди като че капе бяла кръв… И сякаш излязъл от себе си и застанал встрани, виждам как на гърба ми израстват големи черни криле, трептят и се перят зад мен; закриват повърхността на езерото също като гъсто, катранено чернило и задушават живота отдолу.
В ТЪРСЕНЕ НА СВЯТОТО
Откъс от аспирантската дисертация на Грейс Пелтие
През април 1963 г. група от четири семейства напускат домовете си на Източното крайбрежие и тръгват в северна посока — към незаселени и пустеещи райони. Пътуват в леки автомобили и камиони, изминават може би 200 мили, стигат място, недалеч от градец на име Ийгъл Лейк, на двайсетина мили южно от границата между Ню Брънсуик и Мейн. Това са Пърсънови от Френдшип — на юг от крайбрежния град Рокланд; Келогови от Сийл Коув; Корнишови от Рипли и Джесъпови от Портланд, станали известни по-късно като Баптистите от Арустук, или по-рядко — от Ийгъл Лейк. Макар и да няма налице доказателства, че освен Пърсън и Келог и другите две семейства са били членове на същото това вероизповедание.
Веднъж стигнали на местоназначението, автомобилите са продадени, за да се осигурят достатъчно средства за препитание през идущата година — докато комуната бъде в състояние да се самоиздържа и самозадоволява. Земята, върху която се заселват, е около 40 акра; тя е наета от местен фермер с договор за 30 години. След като комуната изчезва преди изтичането на срока, земята автоматично се връща под разпореждането на семейството собственик, макар че до неотдавна различни правни спорове са наложили забрана върху обработката или използването й за строеж.
Общо 16 души заминават на север през въпросния месец: осем възрастни и осем деца, по равно от двата пола. При Ийгъл Лейк ги пресреща човекът, когото познават под прозвището Проповедника и по-рядко наричат Преподобния Фокнър, съпругата му Луиз и техните две деца с имена Ленърд и Мюриъл, съответно на 17 и 16 години.