Според ченгетата равин Епстайн напуснал синагогата на улица „Елдридж“ в 19,30 вечерта във вторник. Било студено, трафикът по улицата бил променлив, прибиращите се след работа бизнесмени вече се източвали, повечето коли били на дошлите в града за удоволствие. Епстайн носел черен костюм и бяла риза, но съвсем не бил онзи тип традиционен еврейски свещенослужител, за което говорела външността му. В синагогата някои хора отдавна шушукали против него: толерирал хомосексуалистите и прелюбодейците, винаги готов да застане пред телевизионните камери, да се усмихва и да говори прекалено много пред националните медии. Бил прекалено ангажиран със суетата на този свят, не обръщал нужното внимание на надеждите на другия.
Епстайн бе станал доволно известен с проповедите си за толерантност, расова и друга, с призивите си еврейската и черната общност да забравят различията и да живеят в мир и хармония. Проповядваше, че бедните черни и евреи имат много повече общо, отколкото богаташите от техните раси. По време на сблъсъците по расовите въпроси го бяха наранили. Помня снимката му в „Поуст“ — кръв тече от главата му, лицето му одухотворено, почти усмихнато. Фотографията бе набрала популярност за броени часове — всички национални фотослужби я разпространиха. Благодарение на образа, който авторът й бе създал може би съвсем неволно — Епстайн ужасно наподобяваше страдащия на кръста разпнат Христос.
По-късно Епстайн бе работил в сътрудничество с прочутия храм „Б’ней Ешурун“ на 89-а улица и „Бродуей“, основан от Маршал Т. Майер, чийто ментор навремето бе консервативният и огнен проповедник Ейбрахам Джошуа Хешел. Не е трудно да се разбере взаимното привличане и връзката между хора като Епстайн и Майер, който бе воювал с аржентинските генерали в пламенни опити да открие безследно изчезнали евреи. След смъртта на Майер през 1993 година делото му в Ню Йорк продължиха двамина равини от аржентински произход. Те помагаха на бездомни и бедни, осигуряваха им временни подслони и настаняване, поощряваха събирането на гейове в църковни паства, където няма да страдат от обидите и нападките на други хора. „Б’ней Ешурун“ дори се побратими с богомолците на една харлемска църква, мисля че бе Новоханаанската баптистка църква, чийто проповедник понякога идваше да говори в синагогата. Според вестник „Таймс“ по-късно Епстайн се бе спречкал с „Б’ней Ешурун“ и отишъл да проповядва в друг център в източен Ню Йорк.
Една от причините за раздялата била все по-активната дейност на Епстайн в антинацистки групировки, включително и „Центъра за демократично обновление“ в Атланта и „Търсете светлината“ в Англия. Бе създал и собствена организация, наречена „Еврейска лига за толерантност“, с участието предимно на доброволци. Главното й бюро бе на улица „Клинтън“, над стара еврейска книжарница.
Според „Таймс“ различни източници твърдели, че през последните седмици Епстайн получавал значителни суми пари. Финансирането целяло започване на разследвания на организации с антиеврейска дейност. Има няколко добре известни такива: на първо място фанатиците от „Ариец“, които дори и името си не крият, и отцепническите групи от Ку Клукс Клан, отделили се защото сегашното му ръководство възразява срещу паленето на синагоги или съдирането на кожите на завързвани за задните оси на камиони чернокожи.
Но каквото и да говореха разните критици на Епстайн, той си бе човек храбър, достоен, личност с убеждения, мъж, който работеше неуморно, за да подобри живота на евреите, но и на другите си съграждани. Бяха го намерили мъртъв в дома му в сряда вечерта в 23,00 часа с признаци за получен удар, може би апоплектичен, или припадък. Апартаментът бил обърнат наопаки, липсвали портфейлът и тефтерът му с адресите. Полицията предполагаше, че става дума за престъпно нападение, а това подозрение се засилваше поради наличието на друг инцидент същата вечер.
В 22,00 били хвърлени запалителни бомби в сградата на „Еврейската лига за толерантност“. По времето на атентата там се намирала девойка — доброволка — на име Сара Милър, която печатала адресите на кореспонденция за разпращане на следващия ден. Три дена й оставали до навършването на деветнайсет години, когато стаята около нея се превърнала в огнен ад. Според информацията състоянието й било критично — с изгаряния на 90 на сто от тялото й. Погребението на Епстайн бе насрочено за днес в гробището на име „Пайн Лоун“ в Лонг Айлънд, веднага след извършената аутопсия.