— Дегизация, брато — рече Ейнджъл. — Горещо, ти казвам. За някои хора.
Рейчъл му се изплези.
— Рано идваш — обадих се аз.
— Ти пък като че не се радваш. Да не би да съм ви прекъснала разговора? За какво си говорехте? За футбол или коли?
— За човешки стереотипи — отвърнах. — И ти си един психолог!
Подърдорихме известно време, сетне се преместихме в „Линъкс“ и прекарахме повече от два часа над сьомга, телешки и еленски специалитети, приятни приказки. Накрая поръчахме кафе и арманяк — последното за тях тримата. Разказах им за Грейс Пелтие, Джак Мерсие и за смъртта на Йоси Епстайн.
— Значи смяташ, че дъртаците са прави — Грейс Пелтие не е извършила самоубийство? — попита ме Ейнджъл, когато свърших.
— Ами нещата не са точни, не забелязваш ли? Мерсие вероятно може да упражни някакъв натиск, но така ще привлече вниманието към себе си, а той точно това не желае.
— И затова те е наел теб — рече приятелчето. — Ти да разбуниш кошера.
— Може би — признах аз, уверен, че при всички положения има нещо подобно, но какво точно, засега не знаех.
— А според теб какво се е случило на Грейс? — попита Рейчъл.
— В рамките на чистата спекулация бих казал, че в колата е имало и друг човек — сигурно Марси Бекър, — и то по време на пътуването на север. Но Марси я няма, не зная къде може да е. Покрила се толкова бързо, че е забравила цигарите си в колата.
— А пакетчето с кокаина може ли да е нейно? — попита Ейнджъл.
— Възможно е, но мисля, че не. Кокаинът ми прилича на подхвърлен с цел да прехвърлят топката на Грейс. Наркотици, нервно напрежение от аспирантската работа, Бог още знае какво и ето — отнела си живота с пистолет. Откъде обаче е дошъл той?
— Каква марка беше?
— „Смит & Уесън“ — модел „Сатърди Найт Спешъл“.
Ейнджъл сви рамене.
— Такива под път и над път, колкото си искаш. Не е трудно да се сдобиеш… стига да знаеш при кого да отидеш.
— Да, но лично аз не мисля, че Грейс ги е знаела тези неща. Според баща й тя дори мразела оръжията.
— Как смяташ: може ли Марси Бекър да е убийцата? — попита Рейчъл.
Отпих от минералната вода, помислих и рекох:
— Е, и това е възможно, но са били приятелки, а и не вярвам, че онова момиче е в състояние така добре да имитира чуждо самоубийство. Ако трябва да правя предположения, а сам Господ ми е свидетел, че напоследък само това правя — бих казал, че по-скоро Марси Бекър е станала свидетел на нещо: може би дори е видяла човека, убил приятелката й. И това е станало, докато по някаква причина е била извън колата. Сега, има и друго нещо. Щом аз мога да се досетя, че Грейс не е била сама в колата — поне през повечето време на пътуването, — значи и друг може да се досети.
— Което означава, че трябва да намериш Марси Бекър — довърши мисълта ми Луис.
— И още да говоря с Картър Парагон, чиято секретарка твърди, че Грейс не е отишла на срещата.
— Как се връзва с този случай смъртта на Епстайн?
— Не зная точно, но той и Мерсие са имали едни и същи адвокати. При това Мерсие го познава отлично, щом го е канил в къщата си, а в кабинета му виси негова снимка.
Накрая им разказах и за Ал Зи и Харви Рагъл, за г-н Пъд и неговата компаньонка, както и за тяхното посещение у дома.
— Хей, и твърдиш, че те отровили с визитка, а? — с недоверие възкликна Ейнджъл.
Дори и аз самият се срамувах от това твърдение, но кимнах. Всъщност така си и беше.
— Имам чувството, че Пъд дойде у нас, защото така е трябвало да направи, това се е очаквало от него. А не защото е вярвал, че ще се уплаша и ще си свия опашката. Визитката е част от тази игра, средство, което да ме провокира да направя нещо, може би нещо глупаво. И да ми дадат да разбера, че ме наблюдават.
Луис внимателно слушаше и ме гледаше над ръба на чашата си.
— Онзи тип е искал да те види кой си, що си. Физическите ти измерения — обади се той тихо. — Да прецени срещу кого се изправя.
— Размахах му патлака — рекох. — И той се разкара.
— Казах ти, че някой ден ще ми благодариш за него — още по-тихо рече Луис.
Но този път не се усмихна. И на мен хич не ми беше до смях.
След вечерята си тръгнахме заедно с Рейчъл. Вървяхме към апартамента, хванати за ръка. Повече не казахме нито дума за Грейс Пелтие или за случая изобщо. Щом влязохме в спалнята, аз си смъкнах обувките и се излегнах на леглото й. Светеше само нощната лампа. Тогава тя застана пред мен и от скъпата чанта измъкна завитото в червено пакетче.
— За мен ли е? — попитах аз.
— В известен смисъл — рече тя и се усмихна.
Скъса опаковката и видях съдържанието: прозрачен бял сутиен, тесни бикини и още по-деликатен дамски колан заедно с чифт прозрачни копринени чорапи.