— Не разбирам какво ме питате — отвръща той, силно уплашен.
— Разбирате, г-н Пелтие. Отлично разбирате.
— Моля ви — изхлипва той, преди да потопят главата му във водата.
Няма време да поеме дъх и водата мигом нахлува в устата и ноздрите му. Бори се, но рамото го боли ужасяващо, пък и колко сила има в един възрастен човек? Успява само да плесне с длан по водата. Изваждат главата му, а той се дави и кашля, плюе вода и неистово се задъхва.
— Питам за последен път, г-н Пелтие. Къде е?
Сега горкият старец се разплаква безпомощно. Плаче от страх и болка, и мъка за загубената дъщеря, защото вече я няма и не може да му помогне — да го защити, нито пък той — нея. Усеща силни пръсти върху изкълченото рамо — агонизира за миг, отново губи съзнание. Когато идва на себе си, е във ваната — гол, над него се е надвесил червенокос мъж. Остра болка пронизва ръцете му, тя постепенно заглъхва и става някак далечна, далечна. Спи му се, много му се спи, насилва се да задържи очите отворени, но…
Опитва се да погледне към ръцете си. По едно време успява — съзира дълбоки резки, от китките чак до лакътя, а водата във ваната е червена от изтеклата кръв. Сенките са надвиснали отгоре му, мълчаливи, страшни. Светлината бавно гасне, животът сякаш изтича от него, а някъде отпред май че просветва светлина, сетне пак угасва. Но пък идва дъщеря му, тя го прегръща и го понася на ръце. Със себе си, нейде в мрака.
Глава десета
При всеки случай според Платон основно принципно положение е да знаеш за какво се извършва разследването. Как стоят нещата в неговия контекст, какво точно търсиш.
Джак Мерсие ме бе наел да разкрия истината за смъртта на Грейс Пелтие. Когато влизах в къщата му, бях зърнал Йоси Епстайн. Последният целеше съдебни действия срещу Братството, може би спонсорирани от Мерсие. Сега Епстайн е мъртъв, офисите му — подпалени, изгорени до земята. Грейс Пелтие бе изследвала историята и битието на Баптистите от Арустук, чиито останки бяха излезли на бял свят изпод тонове кал край бреговете на Сейнт Фройд. По някаква причина тя се бе опитала да влезе във връзка с Картър Парагон, може би в контекста на своите научни изследвания. И отново се бе мярнал призракът на Братството. Лутц, детективът, разследвал случая Пелтие, бе достатъчно близък с последното, че да си вдигне задника от не знам къде си и да дойде чак в Уотървил, за да ме сбие и предупреди да не закачам Парагон. Ето, като свързвам всички тези факти и към тях добавям приятната фигура на г-н Пъд, стигам до заключението, че разследването ми, изглежда, се върти най-вече около Братството.
В събота рано сутринта Рейчъл хукна към факултета за продължаващото академично заседание. Взе със себе си поставената в найлонова опаковка визитка на Пъд. Някой от приятелите й в университетската лаборатория бе обещал да я изследва най-късно до обед. Моя милост пък си взе душ, направи си кафе и облечен в хавлия, се намести пред телефона. Първо се обадих на стария си колега и партньор от отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция Уолтър Коул. Помолих го за няколко неща, той съответно на свой ред завъртя някои телефони и ми даде името на детектива, разследвал смъртта на Йоси Епстайн и подпалването на офиса му. Полицаят се казваше Любич.
— Като филмовия режисьор обясни ми той, когато накрая успях да го закова в разговор. — Ернст, нали знаете?
— Роднини ли сте?
— Ами. Но пък на няколко пъти съм режисирал нюйоркския трафик.
— Това не се брои — засмях се аз.
— Уолтър каза, че сте бивше ченге?
— Вярно е.
— Е, как ви върви сега — като частен детектив?
— О, работа има — колкото щеш. Само да не си много придирчив. Разводи, неверни съпруги и съпрузи и тям подобни. От тях не се печели много, затова трябва да се бачка повече на бройка. Защо питате, да не ви е писнало да бъдете ченге?
— Е, не чак толкова, но пък тук заплатата е кофти. Човек може да припечели повече като боклукчия.
— Хм, като стар колега ви казвам — то между двете професии голяма разлика няма.
— Ха-ха, вие го казахте. Интересували сте се за Епстайн?
— Да, от всичко, което можете да ми кажете, моля.
— Питам защо?
— Текуща работа.
— И по-точно?
— Разследвам убийството на една девойка, която може би е имала контакти с Епстайн в миналото, но може и да не е имала.
— Името й?
— Грейс Пелтие. Ченгетата в Мачиас са в течение на случая. Техен е бил.
— Кога е починала?
— Преди около две седмици.
— Какво я свързва с Епстайн?
Не виждах никаква причина да не подпаля малко огън под задника на Братството. Особено ако успея. Така или иначе разговорът на Лутц с Парагон би трябвало да бъде в архивата на случая.