Заслужава да отбележим и един друг инцидент. През 1943 г. изчезнало тричленно семейство на име Вогъл от Либърти, Мисисипи. Започнали да го търсят и два дни по-късно го намерили — и тримата заровени в плитък гроб на около миля от фермата им. Телата били залети с негасена вар. Според полицейския доклад от известно време при тях живеел млад скитник; прибрали го, защото бил много набожен. Никой от съседите не го бил виждал или говорил лично с него, но помнели името: Арън. След случката излязло наяве, че Вогълови не били женени официално, дъщерята била незаконна. Разпитвали много и различни свидетели, малко по-късно бил открит и Арън Фокнър — в един мотел във Виксбърг — и съответно също разпитван. Освободили го три дни по-късно поради липса на доказателства.
Макар и да няма пряка връзка между двата инцидента — с Елза Бейкър и Вогълови, — смятам, че ясно се вижда общото при тези случаи — насилие като реакция в ответ на сексуални прегрешения, така както би ги видяло дълбоко религиозно/фанатизирано лице; реакцията е вероятно свързана със сублимирано сексуално желание. Обекти на насилие стават Вогълови, поради това че живеят в грях като нескпючили граждански брак по определените църковни канони, а дъщерята се ражда в резултат на греховно сношение — ехо от произхода на самия Фокнър. При проститутката Бейкър обяснението се налага само по себе си: естеството на най-старата професия в света. Допускам, че по-късните Фокнърови опити да регулира и въздържа сексуалния нагон в отношенията на паството си в комуната при Ийгъл Леш са просто резултат от същата линия на психологическо поведение.
След сключване на брак през 1944 г. Фокнър работил при един печатар на име Джордж Лембъргър в Ричмънд, Вирджиния, и се задържал при него цели 12 години, през които си спечелил репутация на пламенен, макар и непрофесионален проповедник. В началото на 1957 г. се наложило да напусне печатарската фирма. Причините били комплицирани: спорове около проповядването му, но и подозрения за подправяне на чек с подписа на титуляра Лембъргър. Според някои източници именно тогава заминал на север заедно със съпругата и двете си деца. Известно време — от 1958 до 1963 г. — изкарвал прехраната на семейството като пътуващ проповедник; от време на време се задържал при определени групи, на които проповядвал. Това станало в градове от щата Мейн, откъдето тръгва и първоначалната група на шестнайсетте баптисти. По същото време Фокнър работел и каквото му падне: като печатар, общ работник, рибар.
В началото се настанил в пансион на улица „Монтгомъри“ в Портланд, Мейн, собственост на един братовчед на Джесъпови. Проповядвал в столовата, понякога се събирали повече и от 30 богомолци. В резултат на тези първи, пламенни и продължителни проповеди славата му се разнесла из околните градчета. И така се формирало едно неголямо, по постоянно и вярно паство.
Фокнър избягвал бомбастичните приказки, заплахите с Божие наказание, образите на дяволи с вили и казани с врящи вътре грешници, огън и жупел за попадналите в ада греховни души и прочие. Вместо това водел проповедите си втренчено загледан в очите на слушателите, навлизал в съзнанието им с тихи инсинуации и символични притчи. От разказите на онези, с които съм разговаряла за Фокнър, оставам с впечатлението, че спомените им за него не са особено положителни. Ясно е, че е упражнявал силно влияние, не е имало достатъчно много готови да го последват хора (дори за създаването на много по-голяма комуна от тази при Ийгъл Лейк) и все пак мнозина били отблъснати от скритата или по-точно инсинуирана заплаха, която се излъчвала от него.
Съпругата му Луиз била забележителна красавица, с черна коса, дълга почти колкото тази на съпруга й. Никога не се смесвала с паството, а стояла зад гърба на проповедника дори и когато някои от богомолците идвали при него за личен разговор след проповедта. Внимателно слушала разговора и обмена на мнения, но никога не се обаждала или коментират. Именно това постоянно и мълчаливо нейно присъствие събуждало неясен страх и опасения у някои от богомолците. Двама свидетели, говорили пред мен за един по-късен период, когато през 1963 г. Фокнър бил обвинен в измама по време на един сеанс за лечение на сакати хора в Ръмфорд, Мейн, съобщиха един друг много интересен факт: тогава тя се намесим физически в инцидента, макар също безмълвно, но силата и начинът, по който действала, впечатлили силно хората и се запечатали в съзнанието им, за да го помнят и ми го разкажат с големи подробности почти 40 години по-късно. Въпреки всичко това тя се държала извънредно почтително към съпруга си и никога не показала и най-малък признак на неподчинение — поведение изключително в рамките и канона на фундаменталистката религиозна доктрина.