Старият с метлата вече го нямаше. Но пък горе стояха двамина и видимо ме очакваха. Единият бе млад с червена шапчица на темето. Изглеждаше малка за главата му, която на свой ред изглеждаше дребна на широките му рамене. Носеше черна риза, черни джинси и съдейки по изражението му, едва ли бе член на Хората на добротата. Другият бе по-възрастен, с посивяла коса и гъста брада. Бе облечен по-традиционно от компаньона си — в бяла риза и черна вратовръзка под черен костюм и връхна дреха. По-различен бе, но не и по-приветлив или по-любезен.
— Вие ли сте равинът? — попитах учтиво.
— Не, ние не сме от центъра „Оренсанс“ — отвърна той и добави:
— Вие сигурно мислите, че всеки облечен в черно е равин?
— Това да не би да ме прави антисемит?
— Не мисля, но да влизаш въоръжен в синагога — може би.
— То не е нещо лично, нито пък е свързано с религията.
— Вероятно е така, но човек трябва да внимава в такива случаи. Разбрах, че сте частен детектив. Може ли да видя документите ви, моля?
Бавно и внимателно посегнах към джоба, извадих портфейла с документите и го подадох на по-младия, който бе по-близо. Той го предаде на другаря си. Последният извади удостоверението, чете го минута и нещо, сетне го сгъна, прибра и ми върна портфейла.
— Каква е причината частен детектив от Мейн да се интересува за смъртта на нюйоркски равин?
— Допускам смъртта на равин Епстайн да е свързана със случай, който разследвам. Надявах се някой да ми разкаже малко повече за нея.
— Той е мъртъв, г-н Паркър. Какво повече имате нужда да знаете?
— Например за начало бих попитал кой го е убил или това не ви засяга?
— Засяга ме, и то до голяма степен, г-н Паркър — рече той и кимна на по-младия, който тръгна към вратата и излезе, като тихо затвори след себе си. — Какъв е онзи случай, който споменахте?
— Смъртта на една девойка. Моя приятелка преди много време.
— Тогава разследвайте си я и ни оставете на мира — и ние имаме своя работа.
— Но ако смъртта й е свързана с тази на равина и вие ми помогнете, то ще е в наш общ интерес. Мисля, че мога да намеря човека, който е отговорен за станалото.
— Човекът, а — натърти той. — Изглеждате много сигурен, че той е убиецът.
— Просто зная кой е той.
— Ние също — отвърна той. — И сме взели мерки. Погрижили сме се.
— Какви мерки?
— Око за око, г-н Паркър. Ще го намерят, бъдете сигурен — рече той и пристъпи към мен, а изразът в очите му се смекчи. — Това не е ваша грижа. Не всяка насилствена смърт трябва да подклажда гнева ви, г-н Паркър.
Знаеше кой съм. Виждах го в лицето му, миналото ми сякаш бе отразено в очите му като в двойно огледало. Навремето вестниците широко отразиха убийството на Сюзън и Дженифър, както и драматичния финал на престъплението със смъртта на самия Пътник. Имаше мнозина, които помнеха случая, а и мен самия. И сега, в старата синагога тук, отново остро усетих загубата на най-близките ми, сякаш процеждащото се през прозорците слънце огря стари гробове.
— Девойката обаче е моя отговорност — рекох аз. — И ако има връзка между двете убийства, то и смъртта на равин Епстайн също ще ме интересува.
Мъжът поклати глава и постави ръка на рамото ми.
— Знаете ли какво е tashlikh, г-н Паркър? То е символичен акт — хвърлят се хлебни трохи във вода: жестът символизира освобождаване от греховете на миналото, бреме, което човек повече не желае да носи. Смятам, че вие сте длъжен да намерите в себе си сили, за да отхвърлите своето бреме — преди то да ви е убило.
Обърна се и закрачи встрани. Бе стигнал почти до вратата, когато се обадих:
— „Така рече отца ми, а аз съм изкуплението, за да почива той в мир.“
Възрастният спря и се извърна.
— От талмуда е — рекох тихо.
— Зная много добре — прошепна той.
— Не става дума за отмъщение.
— А за какво тогава?
— Да бъде изкупено стореното.
— В резултат на чии грехове? На баща ви или вашите собствени?
— И на двете.
Той се замисли дълбоко, сетне в очите му се появи странна светлина, като че бе взел решение.
— Има една легенда, г-н Паркър. За Голем, направен от глина, сетне му бил вдъхнат живот. Равин Лоев създаде първия Голем в Прага преди много години. Направил го от кал, сетне поставил shem — пергамент с Божието име върху него — в устата му. Оправдан е бил да го стори. Да създаде същество, което защитавало евреите от погромите и гнева на враговете им. Вярвате ли, че такова същество има и днес, г-н Паркър? Създадено, за да възцари правдата?