Крачех под уличните светлини, а стъпките ми ехтяха кухо върху земята под краката ми.
Костта е шуплеста материя; след години под земята тя приема цвета на околната почва. Човешките кости, открити на брега на Сейнт Фройд, бяха тъмнокафяви, сякаш Баптистите от Арустук се бяха слели ведно с околната природа, за да й дарят нов живот; впечатление, което се засилваше от прерасналите помежду костите дребни растения, сякаш захранени от разпадащата се плът; гръдните кошове като конструкции за увивни растения, черепите — същински саксии за млади издънки.
Дрехите бяха изгнили, по-голямата част от тях е била от естествени материи и влакна и не би могла да издържи десетилетия на разпад под земята както днешните синтетични материали. Стари петна от вода на съседните дървета говореха за минали наводнения, които неминуемо са носили кал, тиня и гниеща растителност, наслагвали са я пласт връз пласт, заравяли са костите на бедните баптисти все по-надолу и по-надолу, почвата се е слягала. И сега, напълно естествено, работата на следователските групи бе извънредно трудна и деликатна. Тези хора трябваше да отделят костите от земята, човешкото от животинското, детето от възрастния. Да, болезнено и трудно. Трябваше да се работи на колене, на четири крака фактически. Гърбовете болят, коленете се схващат, пръстите леденеят, а над всички звучи строгият глас на съдебния антрополог. За помощ бяха привлечени членове на щатската полиция, помощник-шерифи, част от горските, дори студенти по антропология. Главният полицейски лекар разполага само с едно превозно средство — голям додж, който върши цялата хамалска работа. Затова се бе наложило да извикат хора с транспорт от местните погребални бюра и Националната гвардия, които прехвърляха останките на недалечното островче Преск, откъдето пък щяха да ги пренесат в Огъста с местна самолетна служба.
Заместник главният лекар бе изобретил нещо като археологическа маркировка за главните „разкопки“ — голям правоъгълник, очертан с оранжеви на цвят алуминиеви стрели и ограден с канап и въжета. Докарали бяха невероятен брой най-различни инструменти и помагала: нивелири, земекопни дълбокомери, всякакви профили лопати и белове, мистрии и сита за фино отсяване на пръст и прочие. Нужно бе изключително внимание, за да не се строшат крехките кости от нечие по-рязко движение при пресяването, за да бъдат запазени всяка възможна улика или насочваща вещ. Разполагаха и с десетки рулетки, графирана хартия за скици, обща карта на района, където най-грижливо се обозначаваше всичко намерено, найлонови платна, специални гумирани чували за отделените вече останки на дадено лице, херметизирани контейнери; гайгер-мюлерови детектори за търсене на метални предмети; фотоапарати и камери.
Всичко бе най-грижливо снимано и документирано, маркирано и запечатано със съответен етикет, на който се изписва номерът на находката, датата, часът и мястото на намирането й, описание на съдържанието, подпис на следователя, който е работил по нея. Сетне съответният запечатан предмет или предмети отиваха в хранилище, което в нашия случай се намираше в сградата на съдебна медицина.
Постоянно се правеха почвени проби. Ако земята тук се бе оказала по-силно киселинна, вероятно ничия кост нямаше да е оцеляла и единственото свидетелство за престъплението щяха да бъдат избуялите зелени растения. Имаше доста следи от ерозия и намеса на диви хищници, но все пак от скелетите бе останало достатъчно за изследване от страна на съдебномедицинските служби. Целият екип, разбира се, бе по-голям: освен постоянния състав на „Съдебна медицина“ и антрополозите към него се бяха присъединили специалисти от щатската лаборатория в Огъста — анатом, три групи зъболекари в ролята на съдебни одонтолози и рентгенологът от Медицинския център на Мейн. Всеки от тези хора имаше личен принос в официалното идентифициране на скелетите, определени категорично като човешки на първо място на базата на запазилите се здрави кости.
В такива случаи полът се определя чрез допълнителни изследвания на черепите, зъбите, таза, гръдните и бедрените кости, възрастта — по зъбите, където има останали такива, и чрез тестване на костната тъкан, по степента на осификация, по центровете й, краищата на дългите кости, които растат до определени години. При по-стари кости помага радиологията и други методи.