Височината се определя по таблици предимно чрез измерване на бедрените кости, пищялите и фибулите, тъй като костите на горните крайници понякога заблуждават. Останките от зъби и самите зъби помагат да се даде предварително мнение за расова принадлежност, тъй като зъбните характеристики са различни при бялата, черната или жълтата раса.
Много важни са зъбите — ако има запазени или изобщо водени картони за лечение, но в този случай на първо място идваше рентгенологията и сравнителни тестове на база ДНК — самоличността на човек може да бъде определена посредством индивидуалната ДНК верига. Други възможности са лицевата реконструкция и налагането на снимка на предполагаемата жертва върху контурите на черепа, което е компютърна процедура, но в бюджета на щата Мейн нямаше предвидени средства за подобни авангардни техники, може би защото онези, които отговарят за щатската хазна, изобщо не разбират за какво става дума. Жалко наистина, защото снимки бяха намерени. Въпросните счетоводители не разбират и методиките на ДНК тестването, но все пак са чували за тях и знаят, че резултати ще има.
Все пак следователите получиха неочаквана помощ от извънредно странни находки. В съседство с вратните прешлени на запазените скелети бяха намерени парчета от дъски с издълбани в тях надписи, някои доста изгнили, други в сравнително добро състояние. И за изгнилите имаше надежда: съществуват електронни скенери, апарати за електростатична детекция и други. Една от добре запазените бе под главата на момче, заровено до ела, чиито корени бяха прорасли около останките му. Оказа се, че ще е извънредно трудно да ги извадят без опасност от повреда. До момчето откриха друг — още по-дребен скелет, момичешки и по предварителна преценка на около седем години. Костите на пръстите им бяха преплетени — при настъпването на смъртта децата вероятно са се държали за ръцете.
Момчешките кости бяха почти разкрити, черепът се виждаше отлично, мандибулата бе отделена и лежеше встрани. Отзад на черепа зееше дупка, на челната кост липсваше логично очакваното изходно отверстие, обаче пък от костта над дясното око бе отчупено парченце — куршумът бе излязъл оттам.
На парчето от дъска имаше надпис, издълбан с остър предмет и детски почерк:
Джеймс Джесъп
грешник
В ТЪРСЕНЕ НА СВЯТОТО
Откъс от аспирантската работа на Грейс Пелтие
Не е ясно точно кога се появяват първите признаци за зараждащите се усложнения.
Комуната се моли със ставането си, още при първа светлина, сетне работи по завършването на къщите и земеделските постройки за бъдещите ферми. Използват предимно тънки дъски за външна обшивка, взети от стари сандъци, някъде още от 30-те години. Финансите са под контрола на Фокнър, храната е оскъдна, тъй като Преподобният вярва в смисъла на постенето. Молят се четири пъти на ден, Фокнър държи първата си проповед на закуска, втората е след вечерята.
Подробности за ежедневието на Баптистите от Арустук научих от разговори с местни жители, чиито контакти с комуната обаче били доволно ограничени. Други факти излязоха от редките писма на Елизабет Джесъп, съпруга на Франк Джесъп, до сестра й Лина в Портланд. Тези кратки послания на практика били изпращани скришом. Елизабет се договорила с един от съседите всеки вторник да проверява хралупата на голямо дъбово дърво някъде по периферията на селището и да изпраща оставените там писма. За услугите му плащала дребни суми. На същото място оставял отговорите, които получавал на своя адрес.
Според описанията в писмата й първите три месеца животът бил тежък, но весел, изпълнен с вярата, че Баптистите от Арустук са пионери на един нов век, създатели на нов свят — там, където някога е имало само пустош. Къщите били построени много бързо, били паянтови и проветриви. Донесеното във фургоните оскъдно имущество било нанесено, отглеждали прасета и пилета; имали пет крави с едно теле. Посели картофи, събирали реколта — онзи район е известен като производител на картофи, грах и броколи. Берели ябълки от заварените там ябълкови дървета, торели почвата със загнила риба, а събраното като реколта складирали в подземни хранилища изби, изкопани в склоновете на речните брегове. Там температурите били ниски, а избите — естествени хладилници.
Първото напрежение се създало през юли, когато станало пределно ясно, че семейство Фокнър заедно с децата си заемат по-специално място в комуната. Като неин лидер Преподобният вземал по-голям дял от изработеното и прибраното и по всякакъв повод отказвал да отпусне средства от първоначално събраната обица сума, възлизаща някъде на около 25 000 долара. Отказал дори и когато момичето на Били и Олив Пърсън се разболяло от грип, а болестта се усложнила, и настоявал то да бъде лекувано при местни условия. Наложило се за него да се грижи Катърин Корниш, която имала някакви си малки практически медицински умения. И според писмото на Елизабет детето на име Лори едвам оцеляло.