— Бягай след жената — викнах оттам, а Луис кимна и хукна към галерията.
Прескочих стената и се търкулнах по склона. Пъд го нямаше. Затичах по дирята кръв покрай главната музейна стена, но никъде не го намерих. Сетне някъде отпред проехтя изстрел, втори, изсвириха гуми. Секунди по-късно по „Маргарет Корбин Драйв“ се стрелна син вояджър. Изтичах към пътя с надеждата оттам да имам по-добра възможност за ефективна стрелба, но в същия миг от завоя излезе пътническият автобус. Нямаше как да стрелям — можех да улуча някои от пътниците в него. Последното нещо, което видях, бе изчезващият в завоя вояджър, а отпред, с глава в стъклото, седеше фигура. Не бях сигурен, но мисля, че бе Пъд.
Прибрах пистолета, изтърсих тревата от палтото и бързо потеглих назад — към главния изход. Облечен в сиво пазач полулежеше, облегнат на стената там, а край него тъжно шумеше тълпа френски туристи. По дясната му ръка и крака имаше доста кръв, но човекът бе в съзнание. Чух стъпки по тревата зад мен и се извърнах рязко. Беше Луис — скрит в сенките на оградата. Очевидно в преследване на жената бе направил пълен кръг на комплекса.
— Обади се на 909 — рече той, загледан към завоя, където изчезна вояджърът. — Онази е опасна.
— Измъкнаха се — рекох с омерзение.
— Няма лъжа — кимна Луис. — Спряха ме шибаните туристи. Тя нарочно застреля пазача — за да уплаши хората.
— Ранихме Пъд — отвърнах. — Това не е малко.
— Забърсах го в гърдите — три пъти най-малко. Трябваше да е мъртъв.
— Носил е бронежилетка. Нали видях как куршумите просто го отхвърлиха назад.
— Мамка му! — изсъска Луис. — Още ли ще висим тук? Ние ли ще даваме обяснения за главата на Мики Шайн на дървото, а? Май няма да стане.
Успяхме навреме да се качим в празния автобус, който току-що потегляше обратно, а шофьорът не бе успял да забележи данданията пред главния вход, защото спирката бе по-встрани. Седнахме на различни места, а рейсът направи кръгчето пред фасадата и шофьорът чак тогава усети, че е станало нещо.
— Какво има там? — подвикна през рамо.
— Сигурно някой е припаднал — отвърнах аз.
— Абе, това място тук не е много приятно — коментира човекът на волана и повече не говорихме чак докато ни свали пред спирката на метрото. Там хванахме такси за към центъра на града.
Луис слезе по-напред, аз продължих за Вилидж, за да си прибера багажа. Събрах си вещите и прескочих до една книжарничка на Бродуей, където купих литература за „Клойстърс“, сетне се отбих да пия кафе в „При Балдучи“ на Шесто авеню. Седнах и започнах да разлиствам страниците на купеното томче. От време на време се зазяпвах в минаващите отвън хора. Каквото и да бе онова, което Мики знаеше, то си бе отишло с него завинаги. Аз обаче бях научил нещо много важно: че Грейс Пелтие е взела нещо от Братството — или книга, или някакви документи. Бях подхвърлил думата „Откровение“ малко наслуки, а Пъд бе кимнал. Но защо пък един библейски текст е толкова важен за онези хора, че Пъд да е готов да убива, за да си го получи обратно?
Рейчъл бе в Бостън, щеше да дойде в Скарбъро на следващия ден. Бе отказала на проявилия готовност Ейнджъл да я пази лично, бе отхвърлила и предложения й от Луис револвер. Не знаеше обаче, че дискретно я следят и охраняват двама професионалисти: господин на име Гордън Бунц и партньорката му Ейми Бренър. Тези двамата ми бяха направили известен отбив от постоянния си хонорар, но все пак отпуснатият от Мерсие аванс здраво намаляваше. Междувременно Ейнджъл вече бе в Скарбъро, отседнал в „Блак Пойнт Ин“ на Праутс Нек, където можеше спокойно да се шири и обикаля околността, без излишно да привлича вниманието на местните ченгета. Бях му дал практическото ръководство на Националното природозащитно дружество „Одюбон“ за Нова Англия и малко литература за редки видове. Снабден с прекрасен бинокъл, той се правеше на любител на природата и птиците и вече почти цял ден наблюдаваше движенията на Джак Мерсие и трафика около къщата му.
Пред „Балдучи“ спря черен лексъс, на волана бе Луис. Отворих вратата, за да седна до него. Слушаше Джони Кеш.
— Готина количка — рекох. — Банковият мениджър ли ти я препоръча?
— Е, човече — въздъхна Луис, — колко пъти съм ти казвал, че скъпото си е хубаво.
Хвърлих сака на задната седалка, а той издаде непристоен звук и остави белег на седалката. Но това не бе нищо в сравнение с израза, които изтърси Луис, когато се обърна и го видя. Сетне потеглихме. Той извади дебела кубинска пура и я запали с хиляди церемонии. Купето незабавно се изпълни с плътен син дим.