Глава шестнайсета
Луис ме остави пред нас и тръгна към „Блак Пойнт Ин“. Позвъних първо на Гордън Бунц, за да се уверя, че Рейчъл е в безопасност, сетне и на Ейнджъл. Той докладва, че при Мерсие всичко е нормално. Новото бе, че пристигнал адвокатът Уорън Обър със съпругата си. Ейджъл се похвали още, че видял четири различни видове речни рибарки и една калугерица; каза го с голяма гордост. Уговорихме се по-късно вечерта да се срещнем с него и Луис.
Бях си проверявал телефонния секретар редовно — и от Бостън, и от Ню Йорк, но се оказа, че имам две нови съобщения — от сутринта. Първо Артър Франклин питаше дали дадената ми от клиента му Харви Рагъл, онова порно копеле, информация ми е свършила работа. Зад гласа му съвсем ясно се чуваха вайканиците на самия Рагъл: „Кажи му, че съм мъртвец! Кажи му де! Мъртвец съм значи!“ Не си направих труда да им се обаждам.
Второто съобщение бе от Норман Бун, служителя на агенцията за борба с незаконните продажби на оръжие и далаверите с цигарите. Елис Хауард, заместник-шефът на следователския отдел на портландската полиция, веднъж ми бе казал, че Бун смърди като френска курва, точно така се бе изразил, само дето не може да събуди нужните асоциации. Бун си бе оставил номерата на всичките телефони — у дома и служебните. Уцелих го вкъщи.
— Чарли Паркър — рекох. — С какво мога да бъда полезен, агент Бун?
— О, благодаря, че се обаждате, г-н Паркър. Минали са само…
Виждах го как внимателно си гледа часовника и търпеливо изчаках заядливите думи.
— … само четири часа.
— Не бях тук.
— Бихте ли ми казали къде сте били?
— Защо? Да не сме имали чакалък?
Бун въздъхна драматично.
— Вижте, г-н Паркър, можете да говорите сега… може и утре — в службата ми. Предупреждавам ви, че съм човек зает и че до утре търпението ми може съвсем да се изчерпи.
— Бях в Бостън, на гости на стар приятел.
— Който, както научавам, изведнъж се оказва с дупка в главата баш по средата на представление на „Клеопатра“.
— Нищо, той го е гледал и знае края. Тя умира, ако вие не сте чували.
Прескочи тъпото ми чувство за хумор.
— А посещението ви да има някаква връзка например с лицето Лестър Баргъс?
Въпросът наистина ме стресна, но успях да не правя паузи.
— Не и пряка.
— Но сте посетили магазина му малко преди да напуснете града, нали?
По дяволите!
— Лестър и аз сме стари приятели.
— Тогава вероятно ще се натъжите, когато ви кажа, че г-н Баргъс не е вече сред живите.
— Думата „натъжавам“ едва ли ще бъде най-точната. А какъв е интересът на вашата служба към тази история…?
— Г-н Баргъс припечелваше по малко от продажби на паяци, гигантски хлебарки и тям подобни… и по много от продажба на автоматично и какво ли още не оръжие на разни типове с пречупени кръстове по домашния порцелан. Съвсем естествено е да ни бъде интересен. Аз обаче питам, на вас с какво ви е бил интересен?
— Търся едно лице. Допуснах, че Лестър може и да знае къде е. Ама вие разпитвате ли ме, а, агент Бун?
— Не, водим разговор, г-н Паркър. Ако се наложеше да го правим утре, е — тогава щеше да си бъде разпит.
Цял телефонен кабел имаше помежду ни, но искам да призная, че Бун си го бива. Притискаше ме ловко, хитрецът, не ми оставяше никакво пространство за маневри и извъртане. Нямаше как да му кажа за Грейс Пелтие, защото нейното име щеше да ни отведе при Джак Мерсие, вероятно и до Братството, а точно сега най-малко ми беше нужна намесата на шибаната федерална агенция на Бун — особено пък ако се захване да подслушва телефоните на Братството. Но пък получих вдъхновение и реших да му подхвърля Харви Рагъл.
— Всичко, което знам по въпроса, е, че адвокат на име Артър Франклин ми се обади и помоли да говоря с клиента му.
— Кой му е клиент?
— Харви Рагъл се казва. Прави порнофилмчета — с разни буболечки. Май хората на Ал Зи са му разпространители.
Сега бе ред на Бун да се поозадачи.
— Какви буболечки, бе Паркър? За какво, по дяволите, говорите?
— Жени по долни гащи мачкат разни бръмбари и тям подобни — обясних му като на дете. — Пада си и по гериатрията, по болезнената дебелина и още по джуджетата. Артист е човекът.
— Вашата работа, изглежда, ви сблъсква все с приятни хора.
— Вие например сте едно приятно изключение от тази норма, агент Бун. Става дума за една личност, която има афинитет към определени насекоми. Тя желае да убие Харви Рагъл поради болезненото му порно творчество. Доставчик на насекомите е или бе Лестър Баргъс, пък и той май поназнайваше нещо за въпросната личност. Затова и отидох да поговорим — от името на Рагъл.