— Съжалявам, ама захар нямам.
Г-жа Мерсие бръкна в чантата и извади пакетче захарин. Разкъса опаковката, изсипа си го в чашата и внимателно разбърка кафето, чак тогава го опита. Известно време мълчахме — тя отпиваше и пушеше.
— Тази къща има нужда от женска ръка — забеляза тя след малко и отново опъна от цигарата.
Задържаше пушека прекалено дълго, та чак си помислих, че ще започне да й излиза от ушите.
— Защо? Да не припечелвате от чистене по домовете?
Не отговори, но пък изпусна дима, а сетне загаси цигарата в кафето. Висока класа ви казвам. Едва ли бе научила този номер в пансиона за млади девици „Мадейра“ във Вирджиния.
— Чух, че сте бил женен.
— Вярно е. Бях.
— И сте имали дете. Момиче.
— Дженифър се казваше — рекох с максимално неутрален глас.
— Но съпругата и дъщеря ви са мъртви. Някой ги убил, а вие — него.
На това не отговорих. Какво да й кажа? Мълчанието ми, изглежда, не разтревожи г-жа Мерсие.
— Сигурно не ви е било леко — продължи тя дълбокомислено и в гласа й нямаше и намек за симпатия, но пък очите й поомекнаха, сякаш се забавляваше.
— Така си беше.
— Но вижте сега, г-н Паркър, моят брак все още е налице, дъщеря ми също. Не ми харесва фактът, че съпругът ми е наел вас — и то против волята ми — да разследва смъртта на девойка, която няма нищо общо с нашия живот. Цялата тази работа вреди на отношенията между мен и съпруга ми, пречи и на подготовката за сватбата на дъщеря ми. Искам това да спре.
Нямаше как да не забележа ударението върху последното „ми“. Дъщеря ми. МОЯТА дъщеря. Не коментирах. Тя пак посегна към чантата. Този път извади чековата книжка и скъса нещо от нея. Беше дошла с готов чек.
— Зная колко ви е платил мъжът ми — рече и побутна сгънатата хартийка към мен, а маникюрът й проблесна ален, като обагрени в заешка кръв орлови нокти. — Плащам същото количество, само и само да се разкарате.
Отдръпна ръка, чекът остана на масата помежду ни — самотен, като лишен от любов.
— Не мисля, че сте толкова заможен, че да отхвърлите тези пари, г-н Паркър. Бяхте готов да ги вземете от съпруга ми, какво е толкова трудно да ги приемете и от мен?
Не посегнах към чека, а си налях още кафе. Този път не й предложих. Фасът в чашата плаваше високо, значи си имаше достатъчно.
— Има разлика — казах след малко. — Мъжът ви плаща за моето време, опит и умения. Купува ги един вид. Вие искате да купите мен.
— Така ли? Тогава значи съм много щедра, като се имат предвид обстоятелствата.
Засмях се. Тя също. Ако ни гледаше някой от разстояние, вероятно би си казал, че се забавляваме отлично. Стори ми се, че е дошло време да сложим край на простотиите.
— Кога разбрахте, че Грейс е дъщеря на съпруга ви? — попитах внезапно и изпитах известно удовлетворение, защото тя пребледня, а главата й отскочи назад, сякаш я бях зашлевил.
— Не ви разбирам — рече тя, но хич не прозвуча убедително.
— Като начало ето един факт: съпругът ви и Къртис Пелтие прекъсват партньорството в общия бизнес седем месеца преди раждането й. Второ: г-н Мерсие е готов да плати доста пари, за да ме наеме да разследвам обстоятелствата около смъртта й. Трето: физически прилики. Всеки път като сте я виждали у вас, все едно магаре ви е ритало отзад, а, г-жо Мерсие?
Жената се изправи рязко и грабна чека от масата.
— Ти си просто едно гадно копеле — изсъска тя.
— Това би било обидно, ако идваше от някой друг, г-жо — рекох спокойно. — Но не и от вас.
Внезапно се пресегнах и я сграбчих за китката. За пръв път се уплаши.
— Вие сте били, нали? Само вие! Казали сте на Грейс за Братството. И сте я подлъгали да тръгне подир тях, защото сте знаели какво ще й се случи, нали? Не мисля, че мъжът ви й е казал нещо определено в това отношение, а аспирантската й работа касае миналото, не и настоящето. И не е имало никакви причини тя да се вре в делата на организацията. Но вие трябва да сте знаели с какво се занимава мъжът ви, знаели сте за предприетите от него ходове срещу онези хора. Какво й казахте, г-жо Мерсие? Каква информация й подхвърлихте, че да стане така и онези да я убият?
Дебора Мерсие оголи зъби като хищен звяр и ноктите й се забиха в кожата на ръката ми. На няколко места изби кръв.
— За тези думи, които казахте, ще си платите. Мъжът ми ще ви съсипе живота! Ще се погрижа за това! — изръмжа тя, а аз пуснах ръката й, но след като ме одра още веднъж.
— Май няма да стане точно така — възразих язвително. — Само помислете какво ще стане, като разбере, че вие сте изпратили дъщеря му на смърт. Тогава вашият живот няма да струва и пукната пара, госпожо.