Чак стомахът ме заболя. Опрях се на масата, за да се задържа прав.
— Никой не ми е казвал нищо.
— Тази вечер са го намерили. Бил е мъртъв от няколко дни. Щях да ви се обадя веднага след като изпратя гостите.
— Как е умрял?
— Някой е влязъл с взлом в къщата, измъчвал го е, сетне му прерязал китките в собствената му вана.
Вдигна очи към мен, гледаше ме измъчено, сякаш трябваше именно към него да проявя разбиране и съжаление. С мъка се въздържах да не го ударя.
— Той не знаеше, нали? — попитах и усетих, че говоря дрезгаво. — Нищо. Нито за Братството, нито за Бек или Епстайн? За него значение имаше само дъщеря му; дал й е всичко, което е имал. Нали видях как живее. В голяма къща, която вече не може да поддържа, да чисти дори. Стоеше в кухнята. Вие знаете ли къде се намира вашата кухня, г-н Мерсие?
Той се усмихна. Не беше приятна усмивка. В нея нямаше нито състрадание, нито доброта. Едва ли някой гласоподавател е виждал тази усмивка на лицето на великия Джак Мерсие.
— МОЯТА дъщеря, г-н Паркър — изръмжа той. — Грейс бе МОЕ дете.
— Вие не сте добре в главата, г-н Мерсие — избухнах и не можах да сдържа отвращението в гласа си.
— Останах извън живота й, защото така се бяхме договорили, но винаги съм бил загрижен за нея. Когато тя потърси стипендия, незабавно намерих начин да помогна. По дяволите, щях да й дам пари дори и да беше поискала да учи сърфинг в Политехниката на Малибу, разбирате ли какво искам да кажа? Но тя поиска да изучава религиозните движения в нашия щат през последния половин век. И особено едно от тях. Е, добре, казах й аз, добре. Поощрих я да го направи, за да бъде близо до мен, докато преглежда книгите в моята колекция. Грешката е моя, аз съм виновен. Защото тогава още не знаехме за връзката, не и тогава — рече той и сведе глава, сякаш усеща тежестта на собствената си вина.
— Каква връзка?
Зад гърба ми Обър се изкашля.
— Длъжен съм да те посъветвам, Джак, да не казваш нищо повече в присъствието на г-н Паркър.
Гласът му бе от онези, равни и гладки, както се полага на скъп адвокат. Глас за петстотин долара на час. От негова гледна точка смъртта на Грейс сигурно бе нещо несъществено, техническо. Същественото бе вината на Джак Мерсие да си остане частно достояние, да не става обществено такова. Единствено това имаше значение за адвоката Обър.
Сам не разбрах как пистолетът се озова в ръката ми. Пред очите ми плъзна нещо като червена мъгла, а сетне дулото се заби в меката гуша на Обър.
— Още една дума да чуя от теб и не отговарям за действията си — прошепнах още по-дрезгаво отпреди.
Но въпреки незабавно появилия се в очите му страх адвокатът направо изплю цели седем думи.
— Ти си просто един наемен главорез, Паркър!
— И ти също, г-н Обър — отвърнах по-смислено. — Единствената разлика е, че на теб ти плащат по доста по-скъпа тарифа.
— Спрете! — гласът избумтя като тътен, като глас на повелител, свикнал да изпълняват заповедите му.
Не го разочаровах. Махнах патлака от шията на Обър и го прибрах.
— Беше си на предпазител — рекох извинително. — Човек не знае какво може да стане…
Адвокатът намести папионката си и започна да изчислява наум колко човекочасове са му необходими да ме разсипе в съда. Мерсие ни изгледа кръвнишки и наля бренди. За себе си, за Обър. Предложи и на мен, но отказах. Подаде чашката на Обър, отпи от своята, седна на креслото и започна да говори, като че нищо не се бе случвало.
— Каза ли ви Къртис за съответните ни фамилни връзки с Баптистите от Арустук?
Кимнах. Навън луната помръкна — запречиха я облаци и в помещението значително притъмня.
— Смятаха ги за загубени цели 37 години — продължи Мерсие. — Досега. Мисля, че отговорният за смъртта им човек е все още жив.
Оказа се, че първият признак се появил през март. За това, че Фокнър е все още жив. При това дошъл от най-неочаквано място. Едно от изданията на Фокнъровото „Откровение“ се появило на търг, а Мерсие незабавно го купил. По същия начин, както навремето се сдобил и с останалите оцелели копия на Фокнъровата работа. И докато ни разказваше тези неща, Мерсие стана, извади книжката от шкафа и ми я подаде.
Фокнър наистина имаше таланта на средновековен илюстратор. Всяка глава започваше с красиво оформени главни цветни букви, преплетени с неописуемите фигури на най-различни животни и фантастични същества. Мастилото е било смес на екстракти от някои растения на базата и на желязо, специална микстура от танин и железен сулфат, така както са го правили и през Средновековието. Всяка глава съдържаше илюстрации, подобни на онези в изданията, които бях виждал в „Клойстърс“: образи от Страшния съд и мъчения на грешници, изпипани с подробности, които намирисваха на истински садизъм.