— Илюстрациите и калиграфията са на едно и също ниво навсякъде в копията — обясни Мерсие. — Други от тях са повлияни или вдъхновени от по-късни творци и шрифтовете са по-модерни, но пък еднакво красиви и великолепно изпълнени.
Оказало се обаче, че последното — тринадесето — копие, което си бе купил Мерсие, е по-различно. Преди подшиването по страниците било наложено лепило, защото хартията била извънредно лека и ефирна и книговезецът е бил затруднен. Незабавно след покупката Мерсие, истински библиофил, забелязал следи от лепилото и веднага изпратил книгата да бъде изследвана от специалист. И калиграфията, и рисунките на илюстрациите се оказали автентични; безсъмнено било, че автор на въпросното копие наистина е Фокнър, но лепилото било от нов тип — производство, познато на пазара едва през последните десетина години. А било явно използвано в оригиналното конструиране на томчето, а не по време на евентуални късни поправки.
Оттук следвало, че Фокнър, изглежда, е жив или пък е бил жив до неотдавна. Следователно откриването му би дало ключ към загадката на изчезването на Баптистите от Арустук.
— Да бъда откровен — моят интерес бе предимно към изданията, а не към съдбата на хората — призна Мерсие и това още повече засили и без това непрекъснато растящата ми към него неприязън. — Личното ми родство с хора от паството на Фокнър може би е добавило известна тръпка към нещата, но основното е, че намирам работата му за неотразима и великолепна.
Именно източникът зад тринадесетото издание бе отвел Мерсие до Братството: след съответните проверки и разследвания се бе оказало, че то е продадено от Картър Парагон посредством фирма на третокласни адвокати от Уотървил — за да покрие комарджийски дългове. Но вместо да говори директно с Парагон, Мерсие бе решил да изчака и да упражни натиск върху организацията му по други начини. Бе се свързал с Епстайн, който отдавна вече подозирал Братството в мръсни игри и бил готов да застане в ролята на обвинител за закононарушения от гледна точка на данъци и тям подобни. Бе открил и Алисън Бек, свидетел на убийството на собствения й съпруг още преди години. Самата тя настоявала случаят и свързаното с него следствие да бъдат възобновени, да бъдат потърсени възможните връзки с Братството, и то главно на базата на заплахи, получени от различни, неслучайни източници още месеци преди смъртта на Дейвид. Мерсие се бе надявал да разруши фалшивата фасада, зад която се прикриваше Братството, и да извади истината на бял свят.
Междувременно обаче работата на Грейс Пелтие върху Баптистите от Арустук бе продължила. Всъщност Мерсие не бе помислил сериозно за нея, а направо я бе забравил — до онзи миг, когато прозвучал изстрелът, който изплашил птиците по съседните дървета, а дребните животинки наоколо се разбягали и скрили в най-дълбоките си дупки. Тогава му се обадил Пелтие и общата им връзка с Грейс свършила останалото. Обща, но неловка и трудна.
— Тя е тръгнала по следите на Братството, г-н Мерсие, затова са я убили — натъртих аз.
Той ме изгледа и в очите му прочетох всичко: нямаше как да се прикрие зад измислено неведение за истинското положение на нещата.
— Не зная защо го е направила — опита се да ме будалка той и да отхвърли обвинението, което още дори не бях отправил.
Но нещо в гласа му тръпнеше, гъгнеше, като че не можеше да потисне избликналата жлъчка, че и уплахата.
— Напротив, мисля, че сте знаели — настоях аз. — Затова ме и наехте — да проверите как точно стоят нещата в очите на околните.
Тогава ми се стори, че видях истината в очите му: всички преструвки паднаха и взорът му сякаш пламна. Готвеше се да отрече още и още, но отвън долетя женски глас и думите му се стопиха като снежинки на човешки език.
В стаята нахлу Дебора Мерсие. Направо нахлу. Изгледа ме и не повярва на очите си, сетне се взря в мъжа си и замръзна в шок.
— Той ме е проследил дотук, Джак — изсъска госпожата. — Влязъл е в дома ни с взлом, нападнал е охраната! А ти седиш тук с него и си пиете!
— Дебора… — заекна Мерсие с тон, който при други обстоятелства би звучал успокоително, но сега съдържаше несигурността на екзекутор, който желае да успокои жертвата.
— Стига! — изкрещя тя. — Стига! Просто недей! Нареди да го арестуват! Да го изхвърлят оттук! Пет пари не давам дори и да го убият! Просто го разкарай от нашия живот, чуваш ли ме?!!!