Спиралното движение надолу получи мощен ускорител след една статия, публикувана в „Седмичник на развлекателната индустрия“, която определяше „Американски маниаци“ и лично Уейн Гейл като въплъщения на всичко злокачествено в съвременната телевизия. Уейн не я възприе като лична обида с изключение на подхвърлянето, че австралийският му акцент е симулация. При положение, че акцентът си беше съвсем истински. Големи усилия костваше на човек тук, в Америка, да не изпадне в разложителна меланхолия.
Най-пресните клюки, разменяни между секретарките на единайсетия етаж (Уейн си падаше по две от тях — сладурани, приличаха му на помиярчета), запращаха шоуто в девет и трийсет вечерта, в дупката след новото предаване на Лорънс Пинчот. Рокада в средата на сезона. Сигурна смърт.
До появата на Мики и Малъри.
Когато телефонът му звънна, Уейн висеше с главата надолу от тавана на апартамента си в Манхатън, пренебрегвайки съвета на инструкторката си, Инге, която го бе предупредила нееднократно да не се връща към стария си навик да виси в специалните си обувки преди лягане. Упражнение, прилежно изпълнявано с напразната надежда, че ще му помогне да стане по-висок — наистина единственият елемент от външността му, за ради който Уейн можеше да се почувства не чак щастлив, щастлив, щастлив. „Гръбнакът ви ще загуби естествената си форма“ — предупреждаваше го Инге. За себеподобните би прозвучало като новина, че Уейн има гръбнак.
Позвъняването на продуцентката му Джули дойде в дванайсет и двайсет през нощта и Уейн веднага включи тълковното устройство. Уейн не беше глух. Джули се беше родила без език.
С Роджър зад камерата и Скоти по звуковото оформление екипът на „Американски маниаци“ излетя от „Ла Гуардия“ в един и четиридесет и седем след полунощ и се насочи към „Канкакий Соник“ и среща със съдбата. И рейтинга.
Уейн Гейл беше щастлив човек.
Дори в ситуация като днешната Джули внимаваше запазеното място на Уейн да е далеч от останалите три. Въпреки че вече беше използвал точките на две карти за редовни пасажери, Уейн не преставаше да усеща виене на свят в самолет — физиологична особеност, съответно документирана, която го превръщаше в най-досадния човек на света. Всъщност всяко затворено пространство можеше да послужи като причина за появата на феномена, но нещо, свързано с рева на двигателите и въздушното налягане върху тъпанчетата му, правеше самолетното пътуване в компанията на Уейн абсолютно непоносимо.
Разказите на Уейн в самолет имаха следната ограничена тематична насоченост:
1) детството му
2) амбициите му, и
3) шоуто му, „Американски маниаци“, сряда вечер, 10 часа.
Айлийн Мърчовски, счетоводителка в строителна фирма в Арлингтън Хайтс, бе подложена на час и половина разработки по първата тема, завръщайки се у дома с билет с намаление. Тя даде обет никога вече кракът й да не стъпи в самолет.
Джудже с пределно крехка физика, Уейн Монклер Галенович получи доста прилична роля в „Кенгурчето Уоли“, кратко преживяла вариация на нашумелия австралийски телевизионен сериал „Кенгуруто Скипи“. Филмчето слезе от екрана на десетия епизод, но и толкова беше достатъчно, та Уейн да се превърне в звездичка и да го обладае страстното желание да стои пред камера.
Вече юноша, Уейн „Гейл“ — както съкрати фамилното си име, хвърляйки в ужас родителите си — продължи с дребни роли в дребни комедийки и драматизирани сериали, изявявайки се като смахнатия влюбен в дъщерята тийнейджърка. Често само след няколко епизода героят му биваше изхвърлен от сценария, повален от фатална, неизлечима болест. Изискванията му за по-остър диалог и по-подходящо разполагане на камерата не се връзваха с темперамента на продуцентите.
Към края на тийнейджърството си Уейн отново се размеси с простолюдието от предградията на Мелбърн. Твърде дребен и тромав, за да си извоюва място и да се радва на някакво положение в гимназията, той често се оказваше на прицела на агресивността на бабаити от всякакъв вид, които по насилствен път го лишаваха от пари за обяд или решенията на контролни. Единственият му отдушник беше работата му като редактор на печатното издание на училището, „Бърборкото на Куийнс Крос“. Разобличителният му материал в шест части, посветен на училищния стол, завърши с уволняването на целия персонал, а снимките, разобличаващи хомосексуалната връзка на директора Колин Уейвърли и преподавателя по френски Жак-Пиер Дюма, стана причина за двуседмична ваканция, по време на която местната полиция и църковните власти проведоха най подробно разследване.