Седнал две редици по-нататък, Питър Т. Райс, солиден залагач от Тексас, наблюдаваше Малъри, която се премести при друга машина. Машината се казваше „Кулата“, с три монети за една игра, които се пускаха в отделни линии, а линиите се гънеха като паяжина по стъклото й, сякаш то е било натрошено, а впоследствие парчетата събрани и залепени със сребриста лепенка. Малъри беше единствената, играеща на тази редица, и се беше подпряла на стена (стена!) от огледала, отразяващи някакво различно, като че ли по-празно казино.
По-късно Райс си спомняше много добре как Малъри думкала машината след всяко зареждане с по три четвъртдоларови монети. „Тя не печелеше много, но, изглежда, съумяваше да измъкне от машината толкова, колкото да продължи да играе.“
Беше започнал да я оглежда внимателно от глава до пети, с мисълта, че му изглежда доста познато, но без да е в състояние да си припомни по каква причина, когато забеляза, че и още някой се е отдал на същото занимание — младеж на колежанска възраст, играещ с лениви движения на друга близка машина.
„Разбрах го точно какво прави — казва тексасецът. — Зяпаше я в извивката, където бедрото й се среща със задника. Знам го със сигурност, защото и аз правех същото.“
Сменяйки ротативката, колежанчето се премести малко по-близо и разтърка пръсти, за да свали мръсотията от монетите по тях. Русата му коса беше подстригана късо, в модерен сред неговите връстници стил. Пура, получена гратис, беше пъхната в джоба на тъмносинята му риза. Изведнъж той се оказа точно зад Малъри.
— Извинете, казахте ли нещо? — попита я той, широко усмихнат.
Малъри пусна три монети в отворите и дръпна ръчката.
Колежанчето постави бутилката си „Хайнекен“ до „Кулата“ и се намести в стола до Малъри.
— Мисля, че ви чух да казвате името ми.
— Само ако името ти е Ебльо — каза тя.
— И така би могло да е, стига да ти се иска.
Той отпи от бирата и задържа течността продължително в устата си, преди да я преглътне.
„Малъри, изглежда, никак не се впечатляваше от присъствието на момчето — припомня си Райс. — Цялото й внимание беше погълнато от автомата. Поне тогава аз така си мислех. Отстрани изглеждаше, сякаш с всички сили се старае да разбере каква е системата му.“
Момчето обаче не се притесни ни най-малко.
— Смятам, че ти си най-страхотната мадама в цялото казино — каза то. — Ще ми окажеш висока чест, ако ми разрешиш лично да те докарам до оргазъм.
Райс се усмихна и си помисли, че фразата вероятно е върхът в тактическите умения при полеви маневри от този род, достигнат от колежанчето. Звучаща като изискан комплимент от устата на аристократ. Въпреки това момичето не захапваше.
— Дори ще поема финансовото покритие на разходите, свързани с дейността ти, така да се каже, ако това при теб е задължително изискване. Или си имаш някой, който, нали разбираш, да се занимава в необходимите в подобни случаи резервации?
Тексасецът забрави за опитите си да изглежда дискретен и се взря любопитно в лицето на момичето, просто за да види реакцията й на последното подмятане. „Отне й няколко секунди, за да й просветне точно какво значат думите на момчето — припомня си той по-късно. — Но внезапно озадаченото й изражение изчезна.“
Малъри взе бутилката от ръцете му, надигна я и отпи голяма глътка. Усмихваше се. В очите й играеха пламъчета, които човек не можеше да различи, освен ако не се загледаше съвсем внимателно в зениците й и там, надълбоко, щеше да ги открие. Тя притисна леко студеното шише до коляното му, после го придвижи бавно нагоре по вътрешната част на бедрото, до слабините, които бяха започнали да издуват панталона. Разтърка го няколко пъти нагоре-надолу по чатала, наблюдавайки как очите му се разширяват. Точно когато колежанчето се пресегна, за да насочи ръката й в същата област, тя му връчи бутилката и се изправи да си ходи.
— Какъв е номерът на стаята ти, Ебльо?
— Шестнайсет шейсет и девет — отговори колежанчето с усмивка. — Значи ли това, че ще наминеш?
— Още не съм решила — каза тя през рамо. — Но, ако дойда, няма да съм сама.
— А с кого? — извика момчето, захилено до уши.
— Много ще ти хареса, — извика тя от изхода на залата. — Усмъртително преживяване.
Момичето се изгуби в тълпата, а колежанчето се завъртя в малък танц на радостта. Следващата среща на тексасеца с момчето щеше да е по време на новините от девет часа — чистачката Кони Родригес вече щеше да е открила голото му тяло в стая № 1669 и припаднала при гледката.
При аутопсията извадиха двайсет и седем парчета зелено стъкло от челюстта на студента първа година в Университета на Уисконсин в Медисън, Чип Бъркхарт. В резултат възникна предположението, че той е бил принуден да напъха дълбоко в гърлото си празна бутилка от бира „Хайнекен“, симулирайки фелацио. След вкарването в гърлото бутилката е била строшена вътре в него с твърд предмет, най-вероятно с крака от маса, намерен в близост до жертвата, в резултат от което по лицевите тъкани и в основата на мозъка са се набили малки парчета стъкло, перфорирайки също така трахеята на няколко места. Смъртта беше настъпила от задръстване на белите дробове с кръв.