Душът продължаваше да си тече. Банята се огласяше от звуците на „Това, което не знам“ на Дуайт Йоукъм и изпълнението на Мики Нокс много приличаше на подигравка.
Той определено не възнамеряваше да я спасява. Малъри се намираше на сантиметри от клозета, когато на вратата на стаята неочаквано се почука. Малъри спря.
— Лиз? Тук ли си? — обади се мъжки глас от коридора.
— Ти ли си Лиз? — понита Малъри. Лиз енергично закима.
— Добре, да видим кой ти идва на гости — каза Малъри и по лицето й се разля ехидна усмивка.
Тя отвори вратата и се оказа лице в лице с Карлос Именес, помощник-управител на конгресния център в Лас Вегас — беше се облегнал на рамката и на самодоволната му физиономия бе изрисувано „ей сега ще ме чукат“. Щом видя Малъри, към въпросното изражение се прибави изненада.
— Къде е Лиз? — попита той.
— Може би й е писнало шибаното чакане! — кресна Малъри и го изблъска в коридора. Приличаше на торнадо, стоварило се незнайно откъде и как — четиридесет и пет килограма чист, необуздан бяс, който го притисна върху отсрещната врата.
— Мислиш си, че можеш просто да си вдигнеш шибаната ръчичка и да потропаш на някоя врата, по което време ти се прище и някоя кучка веднага ще е готова да си разтвори краката, за да ти направи кефа?
На Лиз й се струваше, че чува някакъв развихрил се дух на смъртта.
— Ей, по-кротко де, сбъркал съм стаята! — каза Карлос.
— Най-голямата ти грешка! — каза Малъри. Лиз чу смеха му в коридора.
— Е, и какво, да не би да ме напляскаш?
Отговорът на Малъри се състоеше от дясно кроше в челюстта, гарнирано с ляво в стомаха и последвано в бърза серия от ритник в топките и още два удара по врата. Превит, но не и надвит, Карлос атакува и я отнесе през вратата в стаята.
Лиз видя Малъри да се просва зашеметена на пода. При появата на Карлос от гърдите й се беше откъснала облекчена въздишка. Тя и Карлос спяха от четири нощи насам, а от момичето беше успяла да натрупа впечатления само за последните шест часа… но я притесняваше усещането, че Карлос допуска голяма грешка, като подценява противничката си.
И беше права.
Карлос влезе бавно в стаята, оставяйки вратата да се затвори зад гърба му. После я заключи.
Капчици пот се процеждаха през миглите му. Малъри се беше изправила и бяха приковали поглед един в друг, застанали в двата края на стаята.
— А сега чичко Карлос ще ти даде урок — каза той и се изхили мръснишки, докато сваляше колана си. После го сви на две и изплющя по ръката си за по-голям ефект.
Малъри го дари с широка дяволита усмивка и внезапно се стрелна към него. Скочи като побесняла улична котка и го събори върху телевизора, на чийто екран някаква новобрачна двойка се учеше как да участва в залози. Стъклото на телевизора се пръсна. Малъри успя да се закрепи на гърба на противника си и впи нокти в гърдите му.
Карлос изпищя и се опита да я изтръска от себе си, но тя само се вкопчи по-здраво, стисна гушата му с ръка и той се изтърколи и се удари шумно в дрешника.
Тя направи кълбо към вратата.
— Мръсна кучка! — извика той и невярващо попипа кървавите петна на местата, където хищницата беше разкъсала плътта му. Вече избиваха върху тениската.
Мики Нокс най-накрая сигурно беше дочул боричкането върху шума на водата, защото в същия момент дотърча в стаята — гол-голеничък и мокър. Карлос тъкмо се пресягаше да се въоръжи със стол. По инстинкт Мики се наведе за ножа в ботуша си. Само че не носеше ботуши.
— Стой настрана, по дяволите! — изкрещя Малъри. — Той си е мой!
— Добре де, бебчо, спокойно, твоя си работа — каза Мики примирително и се премести до вратата, за да блокира изхода и да гледа сеир.
Малъри скочи на крака преди Карлос да се приближи достатъчно със стола, който беше твърде тежък за ефективно използване дори за неговите метър и осемдесет и пет. Карлос го стовари върху ръба на кревата, но Малъри вече се беше преместила към възглавниците.
По някаква случайност той успя да я докопа за единия глезен и се опита да я придърпа. Малъри обаче сграбчи телефона от нощното шкафче и при рязкото дърпане кабелът изхвърча от щепсела в стената.
Във всичките си схватки Малъри се ползваше от едно преимущество — миниатюрният й ръст й даваше необикновена подвижност, с която всякакъв противник трудно би се справил, а отгоре на всичко, пак заради ръста, неоправдано я подценяваха.
Карлос Именес не нравеше изключение по отношение на гореизтъкнатото.
Още преди да посегне за втори удар, Малъри беше преметнала кабела около врата му и го душеше. Низ наблюдаваше с все по-изтляваща надежда как Малъри се плъзна зад него, опря коляно в гърба му и се превърна в ездач на бик, изправен на задните си крака. Той отново се опита да я изтръска от себе си и да я смаже между гърба си и стената, но Малъри уви двата края на кабела около едната си китка, а със свободната ръка започна да го налага по главата с телефонната слушалка. Разхвърчаха се кости и пластмаса.