— Пропътувала си цялото това разстояние само заради конференцията ли? — понита Нора момичето с необикновено силна и събуждаща у нея безпокойство аура. Нора не можеше да си спомни някога да е изпитвала нещо подобно. Ангелската битка, разиграваща се насреща й, трябва да беше от порядъка на Армагедон.
— Ами, ние всъщност сме тръгнали… е, няма значение закъде. Мики ще избеснее, ако се изпусна да кажа. Но причината да минем през Лас Вегас е, че чух за вашата конференция и исках да дойда. Така, както ни се стекоха нещата, няма да ми е възможно да присъствам, но се чудех дали не би се намерило нещо, което да взема със себе си?
Нора погледна разопакованите кашони с материали и се опита да си спомни в кои от тях държеше популяризаторската си литература. Ако някога през живота й се беше случвало да види някой, нуждаещ се от малко ангелска помощ, това беше точно в този ден. Момичето пред нея.
— Мал, побързай, трябва да тръгваме — обади се младият мъж от коридора.
— Секунда, Мики…
— Веднага! — Безпрекословната заповедност на тона му накара Нора да изпита още по-силно съжаление към момичето. Тя разрови хартиената папка с бележките за лекцията си същия следобед и намери подходяща брошура.
— Заповядай, скъпа — каза тя и я тикна в ръцете на момичето.
— Благодаря ти, Нора — каза то. От лицето му бликаше благодарност. — Казвам се Малъри…
— Мал! — изкряска спътникът й, влезе в залата, сграбчи я за ръката и я извлече навън.
— …и завинаги ще запомня колко добре се отнесе с мен. Знаеш ли, Нора, аз мога да виждам ангели. Мога, наистина. Около теб е пълно с тях.
Петък сутринта, шест и петнайсет. Щяха да изминат часове, преди полицията живо да се заинтересува от Нора и тя да осъзнае, че се е разиграло събитие от най-съдбоносно значение — за конгреса и може би за целия й живот.
Лиз Делакроа оцеля и беше възнаградена — стана звездата на седмичния филм на Ен Би Си „Страховити убийци: Мики и Малъри в хотел «Мираж»“. Преодолявайки притесненията на цензорите от компанията, режисьорът Шенън Стайкс нагласи действието през цялата сцена на схватката да протича на бавни обороти, като камерата скачаше от размяната на удари към близки кадри от реакцията на Лиз, за да не бъде насилието пресъздадено прекалено страховито и отблъскващо. Един от критиците му отбеляза, че техниката давала усещането за гледане на подводен балет.
В сравнение с истинската история бяха променени няколко елемента. Първо, Карлос се бореше с Мики, не с Малъри, защото това бе чувството за реализъм на сценаристите. Второ, на Карлос му побеля кожата, беше повишен в управител на конгресния център и в ръцете му беше тикнат диамантен пръстен, с помощта на който възнамеряваше да получи ръката на Лиз. Трето, във филма схватката беше с времетраене три минути и половина, докато истината е, че между началото и края й нямаше и шейсет секунди.
Точната рамка във времето на горезаснетото събитие беше възстановена по непосредствените свидетелства на Лиз Делакроа и други двама гости на хотела — Рон и Марта Кулман от стая 1142, които изгледаха и прослушаха част от схватката в коридора през шпионката на вратата на стаята си. Семейната двойка от Милуоки по-късно сподели пред полицията, че не довели инцидента до знанието на хотелската управа, защото го сметнали просто за кавга между любовници, в лицето на Карлос и Малъри. Интервюирана специално с оглед на настоящата книга, Марта призна какво е било истинското й впечатление — че Карлос е сводникът на Малъри и че двамата не са могли да постигнат съгласие по повод на пари или наркотици. Не искала да го спомене по-рано, защото се стараела да бъде по-либерална и с по-свободни възгледи. Нещо естествено, като се вземе предвид, че била пристигнала за три дни в Лас Вегас, за да участва в конгреса на ангелите.
8.
Съдено ни е никога да не узнаем по кой точно маршрут поеха Мики и Малъри, напускайки Лас Вегас онази нощ — пътуване, което някак си ги отведе в Галъп, Ню Мексико, след два дни и деветстотин километра. Поне осем собственици на бензиностанции по разни градчета предявиха претенции да са били посетени от двойката по време на тези „губещи се“ дни, но изявленията им бяха оценени като пълни измислици от ФБР и щатската полиция, след като собствениците се издъниха в няколко много съществени пункта: марката на колата, татуировката на Малъри във формата на скорпион и акцентите им (арканзаски за Мики и илинойски за Малъри). Един от бензинджиите, Пит Бюкейн от Джунипър, Аризона, вече беше получил от зет си Стан триста и петдесет тениски с щампата „Мики и Малъри: Леле какво гориво“, когато се обади на шерифа да го информира кой се е отбивал при него.