Ама той застрелял ли се е? Май се чудиш, а? Мъничкият сладък Мики с голяма стара пушка. Ама пък, ако си имах вкъщи мъничка гад като Мики, и аз бих се застреляла.
9.
Настоящата глава е откъс от книгата на Джак Сканети „Родени да умрат“ — непубликуван разказ за събитията, свързани със случая Нокс, написан през времето, предшестващо смъртта му. Всъщност да се каже „неписан“ ще отговаря по-точно на действителното положение — източници в издателството потвърждават, че страниците пристигали там в такава бавна последователност, че се наложило срокът за отпечатването на книгата да бъде удължаван поне три пъти.
Не може да се твърди, че съществува единомислие, що се отнася до причините за закъсненията. Бивш отговорен служител на издателството твърди убедено, че цял парад от утвърдени автори — „негри“ се бил извървял оттам с цел единствено да работят със Сканети, но никой не се задържал в проекта дори и седмица — по свой избор или по принуда. Никой от писателите, чиито имена служителят посочва, не потвърждава или отрича да е бил замесен в проекта, въпреки че Дъг Уъркман, писал за Сканети части от „Суперченге“, признава, че договорът му е забранявал всякакво споменаване на „Родени да умрат“.
„Заглавието обаче е добро, нали? — каза той в телефонно интервю с толкова лукава усмивка, че човек можеше да я долови в слушалката. — Сигурен съм, че ако книга с такова заглавие съществуваше, щеше да е върхът.“
Истината е, че книга с това заглавие съществува, или поне текст в размер от сто и десет страници — информация, потвърдена от двама редактори в издателството. По тяхно мнение, първите страници били класически Сканети, т.е. типичен Джеймс Елрой, ако си послужим с името на действителния им автор. По-нататък стилът ставал все по-трудно разбираем и по-несвързан — колкото по-нарядко пристигали страниците. Единият от редакторите, мъж, дава следното описание на пасажи от текста: „тежки и иронични, нещо като портрет на злото“; колежката му пък помолила да я освободят от участие в проекта, понеже той бил причина за преследващите я кошмари. Но и двамата редактори са единодушни, че цели части от книгата направо били отпечатвани, без да минават през никаква проверка или утвърждаване. Сю Бъргър, издателката на Сканети, отблъсна всички опити да бъде интервюирана, като единственото й изявление беше изпратено по факса и гласеше: „…заплануваното издаване на книга за Мики и Малъри Нокс е отложено. Ненавременната смърт на Джак Сканети не повлия при вземането на това решение.“
Мрежата, изплетена от отрицания, вероятно би свършила работата си, ако не намирисваше прекалено силно. Изпращането на предварително отпечатани екземпляри на една от главите на книгата от издателя до водещи списания в национален мащаб очевидно целеше да се добие сполучлив първоначален тласък. Информацията от нашите източници навежда на мисълта, че самата Бъргър лично е бабувала на излезлите от печат страници, изнервена от опасността да не издърпа килимчето изпод краката на работодателите си с отлагане на появата на бял свят на творението на читателския любимец. След смъртта на Сканети Бъргър лично се свързва с редакциите на списанията, за да си получи обратно предварително разпратените копия, и естествено търсенето им достигна небивали цифрови измерения, особено след като беше обявено отлагането на отпечатването на книгата. Префинени в литературните си вкусове нюйоркчани, които не бяха се докосвали до книга на Сканети по-рано, внезапно запрелистваха въпросната глава, за да добият впечатления за достойнствата й като четиво.
Най-радушно посрещнатата творба на Джак Сканети, както са оказа, беше написана посмъртно.
По силата на специална договореност с издателя препечатваме главата така, както се вмества в нашия разказ. Допуснати са само минимални отклонения от оригиналния текст, единствено с оглед на по-голямата яснота.
Позвъняването беше в осем и четиридесет и пет сутринта. Двайсет минути, шест чаши кафе и половин пакет „Куул“ по-късно влязох в Лас Вегас и зарязах колата на първото попаднало ми място.
Цел: хотел „Мираж“.
Някаква русокоса мацка и мексиканското й гадже били захвърлени в кенефа от динамичното дуо само часове преди да пристигна. Прислужницата от сутрешната смяна помислила, че ги е сварила в интимен момент, когато отворила вратата, но после видяла кръвта.