Моментално целият хотел се изпълнил с ченгета от местния отдел по убийствата. Всички стаи бъкаха от тях. Бинго! — трупове навсякъде.
Температурата в казиното отбелязваше нормалното си дневно покачване. Редица след редица тъпаци, топящи пенсионните си фондове с по четвърт долар в минута. Местенцето си беше доживотен капан за наивници. Силиконови цици, неонови светлини и обещанието за големи, лесни печалби ги подмамваше вътре; нищо не им сочеше как да се измъкнат.
Двойка местни униформени беше оставена на пост до асансьора на шестнайсетия етаж. И двамата щяха да си ударят главите в тавана, когато вратата на асансьора се отвори и излязох в коридора. Дори на ченге с двайсетгодишен стаж, при това в град като Вегас, можеше да му се разбие нервната система при вида на пакостите, дето „М и М“ ги вършат, като се заиграят.
Показах им картата си и ме пуснаха да мина.
Стаята: оформена с любезното съдействие на урагана Мики. Монети от двайсет и пет цента с кървави петна по тях до крака на леглото. Празни хайнекенки. Отчупен крак от маса. Опъналият петалата е момче на име Чад Бъркхарт. Никакви следи от борба — сигурно е схванал, че му е спукана работата, само че не си е представял точно колко му е изкофтено положението, докато Мик не го е халосал с крака на масата по ларинкса.
Представям си как момченцето е награбило Малъри. На вълни те удрят гняв, и страх. Мики Нокс! Гадно ревниво копеле.
Слизам на етаж единайсет. Не е необходимо мис Уайоминг да ми го съобщи, за да се досетя, че Малъри е претрепала мексиканеца със собствените си ръце. Белези от нокти, телефонен кабел, хватките, с които четиридесет и пет килограмова мадама си служи, за да надвие як мъж. Мики сигурно е бил в ролята на публика, докато тя е изстискала и последната искрица живот от нещастника. Сигурно му се е надървила оная работа, и защо не? Всяка госпожица, способна да убие с голи ръце мъж, два пъти по-тежък от нея, заслужава подобно отдаване на почест.
Успях да поогледам, преди момчетата от лабораторията да приберат креватното бельо.
Калъфката на неговата възглавница: мръсна, мазна коса. Нуждае се от измиване.
Нейната: сладка като мед, ухае на ябълков шампоан.
Мокрото петно на чаршафа беше вече изсъхнало. Производство на малкия Мики, но още повече на малката сладка Малъри. Знаех си, че завинаги ще запомня тази миризма.
Оставих момчетата от моргата да си свършат опаковъчната работа. Телата бяха започнали вече да се подуват. Що се отнася до мен, аз се връщах на пътя. Към преследването. Ако разполагах с време, щях да сляза в казиното и да погледам реакцията при изнасянето на труповете, просто за веселбата. Щеше ли да е достатъчно това да разкъса магията на машинките, колкото играчите да отлепят поглед от тях?
Може би. Но може би и не.
Шест минути след пресичане границата на Ню Мексико. Нищо друго освен сухи тръни и скорпиони, с километри. Но миризмата на Мики и Малъри те обгръща плътно отвсякъде.
Те са минали оттук. Преобръщането на червата и пулсирането на кръвта в слепоочията ми никога досега не са ме лъгали. Бум, бум-бум. Ехолотът на Сканети.
Телефонът в колата звъни. На Катрин Гинис й е писнало да си троши главата в Куонтико. Иска да подпали моята.
— Блокади по пътищата са организирани само на половината места, които са ти необходими в Калифорния — казва тя. Чувам я как прелиства. — Могат да се промъкнат, без дори особено да се стараят да избягват опасните за тях заграждения. Трябва да обхванем поне второ- и третокласните пътища.
Дръпвам си бавно и продължително от цигарата — коя ли е по ред? Двайсетата ли?
— Те не са се запътили към Калифорния, Кати.
— Не на мен с тая смрадлива полицейска снизходителност, Сканети. Всяка тяхна следичка показва, че са тръгнали на запад. Ежедневно изминаваното от тях разстояние е като по учебник за вманиачени беглеци от закона. Божичко, двайсет и трите трупа съвсем ясно са наредени по линията изток-запад. Не ми казвай, че най-неочаквано са направили обратен завой.
Не мога да твърдя, че мразех Катрин Гинис. По-скоро, при други обстоятелства, бихме могли дори да бъдем приятели. Тя беше звездата в мозъчния капацитет на Куонтико — психоаналитик, харвардски възпитаник, провела сеанси с Гейси, Мансън и половин дузина от тоя род, за които не сте и чували, и съставила психологическите им портрети. Хора, за които и аз не съм чувал. Аматьори-мераклии, издърпани на сухо от улицата, преди да са успели да убият и веднъж — практическо приложение на имунизационната теория на наказателното право. Трудна за защитаване извън университетската катедра или кабинета.