Но когато са ме питали какво мнение имам за ФБР, а това е ставало, казвал съм им, че за мен ФБР е като да направиш от изчукването на една жена наука. Не отричам, могат да се направят измервания, снимки, записи от събитието; да се изпробва една или друга поза — до стената, в кола, на легло; да се омотаеш в жици и да изброиш проклетите нервни импулси. Но, в края на краищата, оказва се, че или можеш да чукаш, или не можеш и положението ти няма да се подобри и след сто години клинични изследвания.
Изводът: Катрин Гинис не би могла да залови никой истински професионалист, та дори да се разхожда под носа й. Стопроцентово съм уверен.
Извадих слънчевите си очила. Очите ми започваха да прегарят от непоносимата жега на Ню Мексико. Докарах го откъм чуруликащи нотки в гласа ми. Ех, Джак, стари чаровнико!
— Блокадите не са подготвени за тях — казах, — защото те не са се насочили натам.
— Ако стигнат до Лос Анжелис или дори до Вали, ще стане жестоко — каза тя. Малко нервно. Поради опитите да накара смотаняк като мен да разбере какво му се обяснява. — Единствената причина за малкия брой на жертвите в Лас Вегас е, че никой не е бил схванат като заплаха. Хората са били прекалено заети да си губят парите, за да им причинят каквито и да било проблеми. Представи си картинката на влизането им в Лос Анжелис. Те са звезди. Влиянието им е неконтролируемо. Всеки ще се опитва да бъде герой; всеки ще иска парченце от Мики и Малъри. А започне ли шоуто, те няма да спрат да убиват, докато не бъдат убити. Градът е Чернобил за серийни убийци. Не можем да рискуваме да го достигнат.
Смачках цигарата си в пепелника, който вече преливаше от фасове.
— Изкарай още сто екипа на пътя. Използвай името ми или каквото там е необходимо — казах.
Тишина. Изненадах я. Мисли си, че е спечелила. Мисли си, че патрулите имат значение.
Блокадите по пътищата не бяха за тях. Блокадите бяха за нейно успокоение. И за господин Еди-кой си от Еди-къде си, който искаше да сложи дъщеричката си да спи с мисълта, че тя е в безопасност. Точно в този момент обаче главата му беше изложена на опасности, идващи от сто различни посоки, и Мик и Мал бяха най-малкият от проблемите му. Кандидати за герои дебнеха на всеки ъгъл. Хорица, живуркали в сивота през последните петдесет години и изведнъж чашата им преляла. Най-голямата опасност от всички: самият господин Еди-кой си. Всеки момент той можеше да се плъзне по наклонената плоскост, да стисне врата на дъщеричката или на жена си, за да се порадва на хъркането й, докато правят любов. На света няма достатъчно полицейски блокади, които да изловят всичкото зло, притаено в очакване някъде наблизо, витаещо над главите ни. Сезонът за лов на хора беше открит.
Бях само на четири часа зад Мики и Малъри, когато стигнах до закусвалнята „Две вилици“ в околностите на Бътфък, Ню Мексико. Познат декор, но кръвта беше по-прясна от миналия път. Мик и Мал бяха някъде наблизо.
Скорпиони размахват жила край пътя. Спрях до труп, проснат на чакъла пред заведението, с нож между лопатките и ситни парченца стъкло, посипали се върху гърба му. Само една възможност — ножът е бил хвърлен отвътре, натрошил е прозореца и се е забил в гърба на нещастника. Невъзможна траектория.
От друга страна, ставаше дума за Мики Нокс.
Единствен оцелял: Таунсенд, шофьор на камион. Беше забил безизразен поглед пред себе си, докато говореше, сякаш образът на гърмящия през пустинята „Чалънджър“ още не се беше разсеял.
Малъри изсипала в шепата си четвъртдоларовите монети от буркана за благотворителни дарения и ги пуснала в грамофона — слушал й се Робърт Гордън. Започнала змийски танц: дяволица в червени джинси и чортови ботуши.
Ърли Хики, самотен шофьор на камион, който се спирал да ливне по няколко бири два пъти седмично, решил, че има шанс с Малъри. Решил, че всяка сладурана, танцуваща сама, поразголена от кръста нагоре, просто си умира да пояха стария Ърл в кабината на камиона. Таунсънд каза, че не можел да си спомни какво точно е подхвърлил Ърл на Малъри, но то я накарало да спре да танцува.
И да му смачка фасона.
Един-два в ченето. Ърл се смее. Коляно в слабините и той се хваща за топките. Шут в главата и той изхвърча от дансинга. Тряс, върху масата. Тряс, в прозореца.
— Колко секси ти се струвам сега, копеле гадно! — крещи Малъри, заета усърдно да му троши врата. Кетчуп, горчица, Малъри, припяваща си любовни строфи: „Ти си в моя списък на говнари…“ Женски берсерк, изскочил от ада.
Ърл вече не се смее.
Мики Нокс абсолютно невъзмутимо довършва пая и млякото си, прекъсвайки основното си занимание, само за да утрепе приятелчето на Ърл, когато оня се опитва да се намеси. Едно, две, три рязвания с големия нож. След него готвача — един изстрел в челото, мозъкът му се лепва на стената отзад. После сервитьорката — тя се опитва да се прикрие от куршума зад кафеника. Остава Таунсънд — само него не пращат във Великите ловни полета.