До появата на Мики и Малъри на партито и подлагането му на изтребление.
— Госпожице Мълбъри, боите ли се да свидетелствате срещу Мики Нокс? — попита един репортер, натикал микрофона в лицето й.
— Бяхте ли свидетел на убийствата на приятелите ви? попита друг репортер.
— Той изнасили ли ви?
— Намирате ли Мики за привлекателен?
— Ще приемете ли предложението на Си Би Ес?
Кимаше на задалите въпроси, но не отговаряше. Уанда Бисбинг се държеше плътно до нея, страхувайки се, че момичето ще омекне под напора на медиите. Иззад полицейския кордон долитаха крясъците на почитателите на Мики и Малъри: „Пречукайте кучката!“, „Предателка!“ и „Трябваше да пукнеш, курво мръсна!“
Уанда се надяваше, че Грейс не ги чува. Уейн успя да се пробие път през полицейската верига и постави микрофона си пред устата на Грейс.
— Какво е чувството да си единствен оцелял в царството на ужаса на Мики и Малъри? — каза той, нарочно подчертавайки австралийския си носов изговор в края на въпроса.
— Нормално — каза тя уплашено. Уейн се надяваше на повече словоохотливост, но полицаите я отнесоха нагоре по стълбите, където не можеше да я достигне.
Много важно. Беше пристигнала главната атракция. Уейн почувства вълнението на тълпата точно когато Грейс изчезна през вратите на съда. Обърна се и видя как до стъпалата пред съдебната сграда спира бронирана полицейска камионетка.
Надигна се приветствено „Обичаме Мики! Обичаме Малъри!“ Контингентът на почитателите започна да хвърля бонбони „М и М“ високо във въздуха, както се прави по сватбите при появата на брачната двойка след края на церемонията. Бонбоненият дъжд се стичаше във всички цветове освен кафяво — легендата твърдеше, че Мики мрази кафявото.
Ченгетата с мегафони заповядаха на тълпата да се отдръпне и да не хвърля нищо. Кльощава второкурсничка от Северозападния университет извика: „Мачкайте прасетата!“ с пълния капацитет на почернелите си от катран на „Малборо“ дробове, но откликът беше краткотраен и незначителен — не й се удаде да застане начело на бунт. В резултат беше арестувана и родителите й я лишиха от златната й кредитна карта.
Докато отключваше вратите на камионетката, сержант Джордж Кипкиц се почувства обхванат от паника. Вратата се хлъзна встрани и зад нея се показаха Мики и Малъри, оковани отделно един от друг — белезници, свързани с вериги на кръста, а веригите — с окови на краката. Невъзможно би им било да стигнат докъдето и да е, придвижвайки се пеша, при положение че крачката им беше ограничена точно на четиридесет сантиметра. Дори и при тази им невъзможност отделна верига, минаваща през белезниците и веригите на кръста, привързваше всеки от двамата към четирима полицаи в някакво стоманено подобие на паяжина. За да избягат, щеше да им се наложи да извършат нови осем убийства.
„Не е невъзможно — помисли си Кипкиц, докато охраната се привързваше към двамата подсъдими. — Всичко е възможно, когато са набъркани Мики и Малъри Нокс.“
Въпреки веригите Мики успя да помаха царствено на тълпата, сякаш се намираше пред публиката в телевизионно студио. Ентусиазмът на почитателите му се покачи осезаемо.
— Обичаме те, Мики! — извикаха набита четиридесетгодишна жена и пубертетната й дъщеря, носеща плакат с призива „УБИЙ МЕ, МИКИ“. Майката беше облякла тениска с надпис „МИКИ МЕ НАКАРА ДА ГО НАПРАВЯ“.
— Малъри, искам да те чукам! — изтръгна се от член на националната студентска асоциация „Пи Кай“, докато помагаха на госпожа Нокс да се измъкне от камионетката. Гарвановочерната й коса беше отрязана съвсем късо.
— Добре, да ти го начукам! — извика тя в отговор с широка дяволита усмивка. Тълпата жадно попи думите й.
Тоуни Мур оправи кичурите на момчешката си прическа и запита Мики съжалява ли за нещо.
— Да, винаги съм съжалявал, че не остана време да се погрижа за старата ми учителка по история госпожица Бейнбридж. Гадната дърта кучка не става за нищо и не заслужава да живее. — Той поднесе отговора си усмихнат, сякаш очакваше всеки момент да прозвучи смехът на публиката.
Чък Уотсън от „Дабълю Джи Ен Нюз“ зададе въпрос:
— Малъри, ако имаше възможност да изживееш всичко отново, би ли извършила нещо различно?
— Щях да убия всички съдебни заседатели, щях да убия и теб, и теб — щях да избия всички ви!
— Какво е любимото ти занимание през свободното време, Мики?
— Искаш да кажеш, като изключим това, в което ме обвиняват? — Натискът на тълпата изблъска кордона до серийния убиец въпреки усилията на полицаите да овладеят положението. Няколко репортери съумяха някак си да се разсмеят. Голям веселяк беше тоя Мики Нокс, наистина. — Ами, гледането на телевизия.