Всички попитаха в един глас:
— Кое е любимото ти шоу?
— „Въоръженият се отправя на път“.
Заобикаляйки тълпата с финален спринт, Уейн успя да се включи в дружеския разговор с последния въпрос:
— Мики Нокс. Имаш ли да кажеш нещо на американския народ?
Мики спря и погледна от упор в камерата.
— Нищичко още не сте видели.
Разпитът на свидетелката същия ден започна с обилно напоен със сълзи разказ за „рейда на къщата“, оставил след себе си седем трупа — брат й и шест от най-добрите й приятели.
Тя говореше с премислени, премерени изречения, предлагайки описание на благотворителната дейност на приятелката си Пам в местната болница и гордостта, която тя самата изпитала, когато брат й Тим бил приет в Принстън и щял да започне обучението си през есента.
Уанда Бисбинг направляваше показанията й с любезни думи и мили усмивки. Всичко това беше репетирано през последните две седмици; Грейс беше включила в подготовката си синонимния речник на мъртвия си брат, изваждайки от него езикови единици, близки по смисъл на думата „обикновен“, за да изгради чрез тях картината на пред-Ноксовия период от живота си.
„…дните си течаха спокойно…“
„…обичайната отегчителна неделна вечер…“
„…по типичния начин за Тим…“
„…средния тип къща-ранчо…“
„…най-често срещания вид резе, нищо особено…“
Когато описваше шума, накарал я да се залепи за прозореца онази нощ: „най-шумната и най-грозна кола, която съм виждала“. Погледът й се премести върху Мики Нокс, който я наблюдаваше през очилата си с метални рамки, прегърбен на стола си. С щампата на копринената си вратовръзка и евтиния си костюм изглеждаше като изтипосан за реклама на герой на Мики Рурк.
Мики не сваляше очи от нея и по време на даването на показанията тънката усмивка не слизаше от устните му. Като че ли отделно от тялото му, дясната ръка превърташе непрекъснато някакъв молив, изстрелвайки гумичката нагоре. Острият край се удряше леко в масата и произвеждаше непрекъснат звук в тихата съдебна зала — като вода, капеща от незатегнат кран на чешма в унесена в сън къща. Достатъчно, за да наруши концентрацията на свидетелката.
— Беше кабриолет, „Форд“ може би — припомняше си Грейс. — Казах на брат ми Тим, че… ъ-ъ… има някой, хора пред къщата, хора, които не познавам и… ъ-ъ… дали не е поканил и някой друг. Защото знаех, че те не са оттук, нямаха такъв вид, не, нямаха.
Тя запревърта пръстена с емблемата на университетския футболен отбор. Принадлежал навремето на Тим. Свален от ръката му преди санитарите да отнесат трупа. Беше всичко, останало й от него, заедно със спомена за живота му и толкова ненавременната му смърт.
Мики Нокс сигурно забеляза това. Той се приведе напред в стола си, без да прекъсва и за момент контакта с очи, опитвайки се да я притесни и забърка.
Но решителността на Грейс не можеше да бъде разбита с трикове.
— Господин Нокс, Мики, се приближи по пътеката до входната врата, покрай хвойновите храсти и си подсвиркваше нещо. После натисна звънеца…
Бисбинг застана между Грейс и Мики, разрушавайки хипнотичната им връзка. Грейс рязко отмести поглед, сякаш излезе от силно вцепенение. Тя протегна врат, за да зърне хипнотизатора си, но прокурорката й посочи е пръст съдебните заседатели и отклони вниманието й натам.
Седнала до съпруга си на скамейката на защитата, Малъри Нокс вдигна поглед само когато името й беше споменато в краткото, но съдържателно описание на смъртта на лидерката на агитка Анди Чайлдрес, в резултат на използването на прахосмукачка не по предназначението й. През останалата част от времето вниманието й беше погълнато от покриването на жълти листа хартия с драсканици. Събрани по-късно като доказателствен материал, рисунките показаха наличието на артистични заложби и впечатляващо разнообразие на творчески идеи.
Детектив Джак Сканети седеше на третия ред, но нервите му бяха опънати и не го сдържаше на едно място. Очите му шареха из залата, но непрекъснато се връщаха към стройната фигура на Малъри, опипваха извивките й отгоре додолу, дългите ръце, извършващи резки движения над масата, устните, на сантиметри от хартията. Свидетелските му показания не бяха предвидени за този ден, а присъствието му единствено с цел да демонстрира образа на всеамериканското суперченге го изнервяше.
Джак Сканети имаше нужда от цигара и му се пикаеше.
Мелвин Дефорест се бореше със заялата машинка за тоалетна хартия в последната кабинка от дългата редица в тоалетната на съдебната палата на окръг Кук, когато до слуха му достигна звукът от отварянето на вратата, съпроводен с подсвиркване.