Пойната птичка беше Джак Сканети, който се поздрави с находката си от дузина току-що изчистени писоари. Докато природата си взимаше своето, той запали цигара въпреки наличието на многобройни нагледни материали, забраняващи въпросното занимание.
Вратата се отвори повторно. Този път „беше мъж на около четирийсет години, оплешивяващ, но иначе съвсем обикновен, откъдето и да го погледнеш“ (из спомените на Дефорест).
— Ти си Джак Сканети, нали? — обърна се новопоявилият се към суперченгето.
Джак дръпна нагоре ципа си и се изпъчи.
— Аз съм. Обзалагам се, че си чел книгите ми, а?
— Изобщо не съм и чувал за тях — каза непознатият. — Но видях снимката ти по телевизията. Ти беше, когато заловиха Мики и Малъри.
— Аз бях човекът, който осъществи шибаното им залавяне, — каза Сканети, отиде до мивките и хвърли цигарата си в течащата вода. — Може би на твоето малко телевизорче да не се е видяло добре.
Мъжът се присъедини към Сканети на мивките и изми ръцете си в мълчание.
— Можеш да питаш когото си щеш, аз ги хванах — каза Сканети. Залитайки леко, той изчука нова цигара от пакета и я пъхна в устата си. Прерови джобовете си за кибрита, но не можа да го открие.
— Не ме ли позна? — попита мъжът, застанал съвсем неподвижно. — Много хора не могат да ме познаят без картата ми на „Америкън експрес“.
— Ресторантът — каза Сканети. — Ти беше в ресторанта в Галъп, когато…
— Правилно — каза мъжът. — И двамата бяхме там. И двамата го видяхме. Аз го нарекох Наблюдателната кула. Ти си единственият освен мен, за когото знам, че го е видял.
— Кой по дяволите си ти? И какво правиш тук?
— Името ми е Оуен, Джак. Оуен Трафт. — Мъжът се усмихна. — Аз съм един загрижен гражданин.
Внезапно от съдебната зала се надигна шумотевица. „Беше толкова силна, че се чу и през стените“ (из показанията на Дефорест).
— Какво, по дяволите… — почна Сканети и за миг обърна гръб на ниския човечец.
Дефорест тъкмо си бе свършил работата и излезе от кабинката. Пред очите му се разкри гледката на удивения Джак Сканети, обикалящ и надничащ из цялата тоалетна.
— Видя ли един дребосък… — започна, но не довърши въпроса си Сканети, защото усети колко глупаво прозвуча. Така че формулира следващия си въпрос по-конкретно:
— Тоя лайнарник има ли друг изход, освен входната врата?
— Не, господине, само входната врата — отвърна Дефорест.
Сканети потърка веждата си, сякаш се опитваше да масажира обърканата си представа за реалността, и възкликна:
— Ама тоя мъничък олигофрен, той беше точно ей там!
„Имаше вид, сякаш се пробужда от шок — разказва Дефорест. — И тогава разбрах защо. Огледах се за дребосъка, а него го нямаше никакъв. Все едно бе пропаднал вдън земя.“
Сканети вдигна безпомощно рамене, както правят всички хора, изправени пред мистерия, която никога няма да бъде разгадана. После излезе от тоалетната и тръгна към съдебната зала.
Където Мики Нокс се канеше да поеме щафетата.
11.
Бученето, което Сканети беше дочул от съдебната зала, избухна в галерията, когато съдията Бърт Стайнсма, шейсет и пет годишният доайен на областната съдебна система, произнесе думите:
— Свидетелката е на ваше разположение за задаване на въпроси, господин Нокс.
Мики Нокс прехвърли единия си крак през облегалката на стола и се изправи — движение, напомнящо слизането от кон. Ездаческата тема намери продължение и в следващите му жестове — пристягането на колана и изритването на пода с върха на единия от каубойските му ботуши.
— Разкажи им играта, бебчо — изгука Малъри. Мики повдигна учтиво невидимата си каубойска шапка към нея и прекара пръсти но периферията й. Няколко сеирджии се изсмяха на представлението му и Мики ги дари с усмивка. Шоу-бизнес.
Стайнсма надигна чукчето си, но не удари по масата.
— Господин Нокс, ще се включите ли в кръстосания разпит?
— Такова е намерението ми, сър.
Мики хвърли поглед към секретарката на съда, отпусната лениво до пишещата машина.
— Длъжна ли е тя да записва всичко, казано от мен? — попита той. Тракането на машината дойде вместо отговор.
Мики се усмихна, обърнат с гръб към Малъри, която възобнови заниманията си с листата.
— Анкей оййей ийкспей игпей атинлей.
Секретарката се опита да възпроизведе чутото, но пръстите й се оплетоха.
— Господин Нокс! — изръмжа Стайнсма.
— На езика на навахите това означава „Аз съм курва“.
Малъри се засмя, без да вдига поглед от листа. Мики огледа местата на публиката за почитатели — залата се пръскаше от тях.