— Веднага започвайте с въпросите си или ще ви наложа наказание за обида на съда.
Мики рязко се изправи и разтърси рамене.
— Да, сър, приемете извиненията ми.
Мики духна в шепи и докосна косата си, влизайки в кожата на звезда, от сериозните: усмивка на победител и вглъбеност. Бавно се приближи до свидетелката и заговори. Говореше бавно и спокойно, уличният жаргон почти липсваше.
— Много впечатляваща история ни разказахте, госпожице Мълбъри.
— За вас, може би.
— Грейс… Надявам се, че нямате нищо против да ви наричам Грейс.
Тя го погледна право в очите, попаднала във водовъртежа на спомена. Той се беше обърнал по абсолютно същия начин към нея по-рано, разчитайки името й от наградите, получени на състезания по езда и наредени върху полицата на камината. Тогава тя лежеше овързана на килима, найлоновото въже се впиваше в голите й крака, а докато разговаряше с нея, той едновременно прерязваше гърлото на приятелката й от детинство Пам Рипли.
— Грейс? — обади се той. Тя изплува от спомените си.
— Ъ-ь… да?
— Бих искал да ти задам няколко въпроса, свързани с убийството на брат ти Тим, ако имаш сили да говориш за това. Вие двамата разбирахте ли се, Грейс?
— Повече или по-малко.
— Повече или по-малко… И какво точно би трябвало да значи това?
— Ами той беше по-голям — каза Грейс, овладявайки се, след като събра смелост да гледа Мики в очите и да отговаря на въпросите му. — Докато растяхме, имаше периоди, в които чудесно можехме да живеем един без друг. Но когато ставаше дума за важни неща, бяхме близки.
— Бих желал да поговорим за способностите на Тим в областта на бойните изкуства — каза Мики. — От колко време се занимаваше с тях?
— Започна в седми клас, това означава в продължение на девет години, до смъртта му — каза тя, несигурна какво цели Мики.
— И какъв цвят беше коланът на Тим?
— Стилът, който Тим овладяваше, нямаше такива атрибути.
Уанда Бисбинг слушаше внимателно, седнала зад масата на обвинителя. Не бяха се упражнявали над никакви въпроси, свързани с бойните изкуства на Тим — подобно обстоятелство за пръв път се довеждаше до знанието й.
Сякаш разчел мислите на прокурорката, Мики се извъртя към нея.
— Никакви колани, така ли? Добре тогава, Грейс, би ли могла да ни кажеш какъв точно стил изучаваше брат ти?
— Обучаваше се в няколко стила, но любимият му беше Джийт Кун До.
— Джийт Кун До… Ами, аз попрочетох разни неща за тази разновидност и научих, че Джийт Кун До е стил, развит от Брус Лий. Известно ли ти беше това?
— Да точно, по тази причина го изучаваше и Тим. Защото е стилът на Брус Лий.
Мики направи няколко крачки и спря до секретарката на съда, която притеснена от толкова близкото му присъствие, се пообърка в напечатването на последното изречение на Грейс. Той се наведе до ухото й и прошепна:
— Спокойно, аз все още те обичам.
— Господин Нокс, не разговаряйте с нея — реагира веднага Стайнсма.
Мики не се впечатли от предупреждението.
— Малъри винаги е била моята Барбарела, но ти пък би могла да бъдеш нашата кралица-лесбийка.
Стайнсма удари три пъти с чукчето. Мики се завъртя на пета, закова поглед в Грейс и продължи с тон, сякаш в диалога им не бе имало никакво прекъсване.
— Мисля, че няма да преувелича, ако кажа, че всеки, изучавал стила, развит от Брус Лий — евентуално най-великия в историята на бойните изкуства, та който и да е изучавал го цели девет години — ами че такова приятел че би могло да се защитава. Не би ли се изразила и ти по същия начин, що се отнася до Тим, Грейс?
— Да, така е — каза Грейс.
— Не би ли могло да се каже, без преувеличение, че ръцете и краката на Тим биха могли да заместят използването на оръжия от рода на пистолети и ножове? Прав ли съм?
— Да, прав сте — каза Грейс.
— Въпреки това в показанията си, дадени преди малко, ти твърдиш, че Тим ме е ритнал четири пъти в главата — каза Мики, придружавайки думите си с онагледяващи удари на собствената си ръка по главата. — И че колкото и да са били оттренирани тези удари с крак, те почти не са имали ефект.
Грейс не направи никакъв коментар.
— И след като съм понесъл четири удара в главата, сякаш съм Супермен, съм вдигнал от земята Тим Мълбъри с деветгодишната му практика в Джийт Кун До и съм го запратил в другия край на стаята.
Тя пак замълча, отчасти защото въпрос не бе зададен, отчасти защото току-що казаното беше чиста истина. Невъзможно бе да си представиш, че който и да е би се справил с Тим, а ето, че Мики Нокс го беше направил.