Мики измина бавно разстоянието до масата с веществените доказателства и вдигна ръка над събраните най-разнообразни артикули. Всички в залата следяха движенията му със зяпнали уста. Изборът му се оказа един нож.
Кървавият нож, използван за убийството на Тим Мълбъри.
— Тогава аз взех този нож…
Мики се насочи към Грейс, поставяйки пръст на острието, в болезнена за свидетелката пантомима.
— Взех този нож и се отдадох на транжирането на твоя брат. И твоят брат, чиито ръце са смъртоносни оръжия…
— Протестирам! — извика Бисбинг и скочи, невярваща, че Стайнсма допуска тази трагикомедия. — Защитата заплашва свидетелката с оръдието на убийството.
— …е бил почти или напълно беззащитен… — продължи Мики, скъсявайки разстоянието.
— Протестът се поддържа — намеси се Стайнсма, осъзнал изведнъж опасността, вмъкнала се в съдебната му зала. — Господин Нокс, оставете ножа на масата.
Грейс не се поддаваше на заплахи.
— Не знам как го направихте, но го направихте!
— Господин Нокс! Ножът! — изкрещя Стайнсма и махна на разсилния, който даде сигнал на охраната.
Мики се спря и подуши ножа.
— Все още мъничко намирисва на Тими — каза той, преди да го върне на масата. После взе отново молива си.
— А сега, Грейс, как си представяш нормално човешко създание да е в състояние да извърши подобно нещо?
— Не знам! — изпищя тя, изненадана от себе си.
— Е, не мога да повярвам на това, което чувам, Грейс — каза Мики, сякаш се вглеждаше в психиката й от ъгъл, видим само за него. — Аз мисля, че имаш определено мнение за начина, по който съм съумял да извърша описаните от теб неща. Ето, пак ще те попитам. И ще ти напомня, че говориш под клетва.
При последните думи Мики застана пред Грейс като събра и стовари пълната мощ на излъчването си върху бедното, младо и неопитно момиче. Отново се започна бавното ритмично „туп-туп-туп“ на гумичката на молива, удряща се в махагона на преградата с единствена цел да изнерви стоящата зад нея.
— По ваше мнение, госпожице Мълбъри, как е възможно да убия брат ви Тим Мълбъри по описания начин?
Грейс, която пак беше започнала да върти пръстена на брат си, погледна Мики в очите. Сякаш нещо умираше в нея.
— Ти не си човек. — Устните й се изкривиха смешно, когато го произнасяше, но видът й не би могъл да бъде по-сериозен. Беше съумяла да се сдържи досега, но сълзите й изведнъж рукнаха. — Много мислих за това. И обяснението, до което можах да стигна, е, че в теб няма нищо човешко… Не знам дали си вампир или самият дявол, или чудовище, или киборг, но ти определено не си човек!
— Благодаря ти, Грейс. — Мики изглеждаше толкова доволен от отговора й, сякаш и сам не би могъл да съчини по-добър. — Имам само още един въпрос.
— Какъв? — попита Грейс с облекчението на човек, видял края на мъченията си.
— Вярваш ли в съдбата?
— Какво? — Объркването на Грейс беше очевидно.
— Вярваш ли, че ти се дава избор кога да си отидеш от тоя свят?
Уанда Бисбинг не можеше да издържа повече.
— Протестирам, ваша чест! Какво общо има това с Грейс Мълбъри?
— Искаш да знаеш какво общо има това с Грейс Мълбъри ли, госпожице Протест? — каза Мики, обръщайки се към Бисбинг. — Ще ти кажа какво общо има това с Грейс Мълбъри. Дошло й е времето!
И преди някой в съдебната зала да разбере какво става, Мики Нокс заби дълбоко молива в гърдите на Грейс Мълбъри. Замах след замах и кръвта шурна, когато острият връх надупчи аортата й, дробовете, сърцето.
— Край на шоуто! — обяви весело Малъри и събра рисунките си накуп.
Джак Сканети се появи на вратата заедно с избухването на човешкия взрив. Залата заприлича на свърталище на демони. Всичко живо се втурна да помага на момичето, което очевидно вече не се нуждаеше от помощ.
— Как си, Малъри? — попита той, изваждайки цигара.
— Е, не е като в Париж.
Разсилният и двама от охраната се метнаха върху Мики и го повалиха на земята в момента, когато моливът стана на парчета. Едно от тях заседна в тялото на Грейс. Другата част се заби в крака на разсилния. Борба в пълния смисъл на думата нямаше, защото нямаше смисъл от борба.
Сам и невъоръжен срещу въоръжени до зъби неприятели.
— Нямам повече въпроси, ваша чест!
12.
Скъпа Малъри,
Преди всичко искам да знаеш, че ти си героинята на живота ми. Откакто за първи път чух за теб по телевизията, знаех, че трябва да те срещна. Може би едно писмо не е в състояние да замени срещата, но аз вече имам усещането, че те познавам, така че това е просто начин да ти се представя, тъй като ти не ме познаваш и, да речем, би ти било интересно да научиш нещо за мен. Макар че сигурно не ти пука. И аз да бях готина и известна като теб, и на мен нямаше да ми пука.