Някаква пичка от ветеринарното училище разбрала за веселбата и се втурна с писъци и се опита да смъкне животното, та се наложи Тиш да я укротява. Накрая я завързахме върху голямата маса до бюфета и замалко да изпуснем положението от контрол, когато двама футболисти се захванаха с нещо, което приличаше на изнасилването й, но, ако щеш вярвай, на нея й хареса. В края на краищата, справи се като професионалистка, работейки едновременно отпред и отзад, на сандвич, а в същото време Брент, който е в подготвителен медицински клас, изряза очите на прасето. (Да, още беше живо! Чудя се как ли се чувства мама-прасе след случилото се и дали изобщо й пука.) Имахме и един проблем, от който съумяхме да извлечем полза. Инес, нашата хазяйка, заплаши да отиде при декана. Казахме й, че ние пък ще я изпеем на имиграционната служба и това я накара да млъкне. За да й дадем урок, ненадейно организирахме „Парти, посветено на измъчването на хазяйката“. Не, не я убихме, но след като й изкарахме акъла порядъчно, се наредихме на опашка да се изпикаем отгоре й. (Тя напусна на другия ден.) По-късно, докато се чукахме, Тиш ми каза колко много искала да я убие — щяло да бъде най-върховното шибане. Не съм убивал досега и не можех да споделя впечатления. Понякога си мисля да опитам, но ако ме хванат, ще стане кофти. Чакат ме още една година от предварителното обучение и три години в бизнес-училището и не ми се ще да подлагам на опасности дългосрочните си планове. Чувал съм за места в Тайланд, откъдето можеш да си купиш човек за убиване (обикновено някой смотаняк или смотанячка, чрез които семейството трябва да си набави нещо за прехрана) и това може да се окаже веселба. Може би с Тиш ще отидем там на меден месец. Тя постоянно повтаря, че насилието е проява на истинския дух на Майката Природа. Маркиз дьо Сад е казал, че жестокостта е напълно присъща на човека. Предполагам, че по този начин всички се проявяваме като екологично чисти. А ти и Мики сте езическите ни богове. Ако с Тиш не се бяхме толкова загробили да се сдобиваме със степени и да правим пари, щяхме да сме същите като вас. Утрепете неколцина и заради нас!
Госпожо Малъри Нокс,
Представлявайки компанията „ИнтерПасифик Продъкт ООД“, оторизирани сме да Ви предложим 15 000 долара, за използването на Подобието и Тялото на Малъри Нокс при изработването на детски играчки, включващи:
1) плюшена кукла Малъри Нокс, еластична, 30 сантиметрова;
2) кутия за храна и термос „Малъри Нокс“, „Родени да умрат“;
3) гребен за коса — „изваждащ се бръснач“ — „Малъри Нокс“;
4) лепенки за детски велосипеди „Малъри Нокс“.
Молим за Вашето съгласие. Гейлън Енг
(посочен е номерът на факс)
Скъпа Малъри,
Прочетох в „Спин“ как не ви разрешават да имате даже моливи, така че искам да ти кажа, че няма проблем, задето не отговори на писмото ми. Ако си можела, щяла си да го направиш.
Исках само да знаеш, че започнах да излизам с Гарет (пича с пистолета) и той е много по-готин, отколкото си го представях. Истината е, че дълбоко в себе си той е едно малко мече. Той си слага гаднярската физиономия, за да не допусне някой близо до себе си, защото се страхува, че ако допусне някой прекалено близо, ще му причинят болка. В „Саси“ четох същата история преди няколко месеца и сега разбирам напълно какво са искали да кажат с нея.
Тъй че, въпреки че ми се струва смешно, животът ми много се е променил към по-добро от последния път, когато говорихме. Сигурна съм, че на хипнотичната връзка помежду ни се дължи стигането на съвета ти до мен, дори и ти да не го осъзнаваш. Гарет определено беше правилният избор.
Тъй че при всички положения ще те информирам, когато убием родителите ми. В стрелбата ставам все по-добра, така че не мисля, че им остава много време.
Животът е толкова готин.
Малъри,
Ти все още не ме познаваш, но аз съм изпратен, за да ви помогна.
Отначало си мислех, че е точно обратното, защото ти и Мики бяхте хората, които ми помогнахте да съзра Наблюдателната кула през мъглата. Чак сега осъзнавам, че това е било част от много по-сложен план. Трудно е да си представиш колко далеч се простира паяжината или колко здрави са нишките, придърпващи ни един към друг.
Доверете ми се, когато времето дойде и се появя. Оуен
Повече от 1100 писма, адресирани до Малъри Нокс, бяха открити в кабинета на директора на затвора Дуайт Макклъски след смъртта му, неотваряни и непрочетени Официално се води, че Малъри е получила четири пощенски пратки: две списания и две сметки.