— Искаш да кажеш, че те са се отделили там по собствено желание? — попита невярващо Уейн. — Страхотно. Имаш да ми разправяш много, много още — допълни той, без в действителност да очаква продължение на обяснението. Закрачи отново през грамадното, с пет нива килии, крило „Б“.
Намираха се в най-дългия от затворите с коридорна структура в цялата страна — в него излежаваха присъдите си стари и закоравели типове. Кариерните килии бяха пълни с по-пиперливи от тях хлапаци, които по-често прибягваха до насилие, затова пък редките избухвания на старците винаги завършваха с нечие погребение.
— Какво е направил тоя? Ами този? Ами този? — опитваше се да изкопчи пикантна информация Уейн с най-умолителния си глас. — Божичко, ще се побъркам! Толкова е… толкова е… истинско.
Шон го осведомяваше за това-онова, докато се движеха по определения им маршрут:
Килия N 2543 — Реймънд Соджак. Възраст — петдесет и шест, един от малцината бели в крило „Б“. Осъден през януари 1993 година за убийството на съпругата и двете си деца, с нож, в предградията на Чикаго. Счетоводител, който никога преди това не е извършвал по-сериозно нарушение от неправилно паркиране; пледирането му за невменяемост, дължаща се на непоносимия товар на финансовото осигуряване, е отхвърлено от съдебни заседатели с неговата професия. След пристигането си в Батонгавил Реймънд твърди, че е намерил Бога и се е разкаял за греховете си. Времето си прекарва в подпомагане дейността на затворническия свещеник, осигуряващо му допълнителни привилегии, които останалите затворници не ползват. — Девлин беше настроен скептично по отношение прозренията на човечеца, но не се впрягаше особено, защото не му влизаше в работата.
Килия N 2544 — Ал Форестър — Големия. Втори човек в най-голямата престъпна група в страната. Висок метър и деветдесет и пет, не го хваща скалата на теглилката в кабинета на лекаря на затвора, а тя отчита тежести до сто и петдесет килограма и никой не може да каже точно колко е разликата в повече. При появата на нови птички в крило „Б“, които успяват да събудят интереса на Големия Ал, той изпраща помощника си Дейв Макмилан — Бесния. Дейв формулира пред нежния подрастващ следната покана: да прави компания на Големия Ал в килията му преди заключване същата вечер. Преимущества, произтичащи от посещението там — „Той ще те натъпче с толкова «медикаменти», че вероятно нищо няма да усетиш.“ Неприятности, произтичащи от неотиването — „Всичките ти най-важни кокали ще бъдат строшени.“ Големия Ал е привърженик на сериозните и болезнени фрактури, преимуществено на бедрените кости. Съветът на Бесния към поредната любов на Големия Ал е: „Ухай на хубаво и облечи нещо фриволно“.
Килия N 2544 — Акоста Тънкия. Шестнайсетгодишен, никой не би му дал и ден повече от дванайсет. Осъден за застрелването на друг тийнейджър с цел да се сдобие с якето му; пристигнал в Батонгавил без никаква връзки с някаква банда, която да попречи на превръщането му в пасивен сексуален партньор на Големия Ал или на когото и да било друг. „Момче от типа на тия, дето ги намираш някой ден увесили се с чаршаф от тавана“ — беше коментарът на Девлин.
Килия N 2556 — Девлин го беше обозначил с прякора Пакостника. За първи и последен път се беше поинтересувал каква е точно причината, довеяла този осъден в Батонгавил. „Работата ми е много по-лека, ако не се интересувам“ — каза Девлин.
Килия N 2558 — Оуен Трафт. Със сигурност не може да се оприличи на типа затворник от Батонгавил. Прекалено обикновен. Докато минаваха покрай килията му, Оуен се изправи, сграбчи решетките и извика: „Ти си Уейн Гейл! Май тук не е толкова истинско, както по телевизията, а, господин Гейл?“ Девлин помисли, че става дума за някаква шега или задявка, но дори и така да беше, коментарът беше поднесен без всякаква ирония. Колкото да те побият тръпки.
Но Уейн не чу и думичка, пътешествайки си щастливо замаян по коридора, а пък и тъкмо в това време разговаряше по клетъчния телефон, който по принцип би трябвало да му бъде конфискуван на портала. Не се разрешаваше внасянето им на територията на мястото за лишаване от свобода, но стражите на портала, чиято задача беше да не допуснат вмъкването на каквато и да е машинария, бяха затънали в работа, когато се появи Уейн. Филмовият продуцент Дон Мърфи точно в този момент поставяше основите на мощен холивудски проект, и това се изразяваше в искането му да се срещне с Мики Нокс преди мозъчните полукълба на Нокс да бъдат фатално увредени от затворническия престой и докато е все още в състояние да подпише собственоръчно договор за продаване правата за драматизирането на своя живот. Уейн завиждаше на Мърфи за реномето му на пръв проектоизготвител — най-гадното копеле в Холивуд и в по-нормална обстановка би го качил на бесилката, задето препикава негова територия, но това можеше да почака до следващия път, когато го засече с някой педал във „Вавилон“. Така че реши да си спести всякакви „благословии“ и мълчаливо отправи благодарност към Мърфи за съдействието му да си внесе клетъчния телефон.