Докато Уейн, прочее, се носеше из крило „Б“, следван от излиянията на Оуен Трафт, Девлин разбра, че вниманието му е напълно погълнато от водения разговор с гаджето му Минг — до степен, че Уейн бе глух и сляп за всичко останало. Изглежда, Минг не се радваше много на последния си подарък от Уейн и беше склонна да го смени за нещо друго.
— Да я смениш ли? Това е огърлица от „Тифани“, не самолетен билет! — изкрещя възмутеният Уейн.
Ако не беше чак толкова зает с разговора, имаше вероятност да осъзнае, че затворникът, чийто лудешки вцепенен поглед го следваше по коридора, беше не някой друг, а същият Оуен Трафт, заради когото рейтингът на основната му конкурентка Опра Уинфри беше хвръкнал до небесата. Инцидентът беше превърнал коняка в най-добрия и единствен приятел на Уейн в продължение на цял месец и може би би го докарал до пълно отчаяние от живота, ако се бе постарал да добие и най-ограничена представа за Оуен. Но една от чертите на Уейн, за която можеше да се говори със сигурност, беше сериозната липса на досетливост, така че той никога не осъзна, че срещата им в Батонгавил не е чисто съвпадение.
Темата за деня беше „Жени, които обичат твърде много“ — стара, колкото света, но продължаваща да служи като примамка за гости и специалисти, неспособни да организират свое собствено шоу. Опра се появи на сцената на фона на гърмяща тематична музика. От нея камерата препусна през възхитените почитатели, ръкопляскащи главно за да се радват на шума, произвеждан от ръцете им, шум, подобен на океански прибой в скалист бряг. Както в повечето дни, аплодисментите траяха около дванайсет секунди, преди водещата да изстреля първия си въпрос:
— Жени, не ви ли се е случвало да се чудите дали не обичате мъжа си твърде много? Днес ще разговаряме с три жени, които са поставили мъжете си на любовна диета, и ще научим от експерт как да разбираме, когато се отнасяме с мъжа си по-добре, отколкото заслужава. С мен ли сте на това обсъждане, жени?
Жените в публиката изпискаха жизнерадостно, няколко домакини по потници заклатиха ръце над главите си като момичета от подгряваща агитка, изпаднали в транс. Надписът „аплодисменти“ продължаваше да мига.
— Виждам, че днес шоуто е на жените. Права ли съм? — Опра се обърна с лице към камерата. — Хей, вие, момичета, които си имате гаджета и ни гледате, приближете стола си до телевизора, защото днес има доста неща, за които да си поговорим.
След четири дирижирани въпроса, три сълзливи признания и две прекъсвания за реклами Опра даде зелена светлина на въпросите от публиката. Оуен разпозна първите две жени, които беше забелязвал поне два пъти досега да взимат участие в шоуто. Бяха прекалено спокойни и маниерни, за да са аматьорки.
Оуен държа ръцете си вдигнати през цялото време на задаването на въпроси, но Опра си избираше жени, които се изправяха или махаха с ръце като откачени, за да отвърнат на току-що казаното от друг гост.
После, отначало неясно, той започна да го чува: пулсиращ звук с толкова широка амплитуда, че почти не можеше да бъде доловен — като думкане на тимпани в отдалечена зала. С приближаването му стана доловима и остротата му; пулсирането набираше сила и се предшестваше и следваше от драскането на дръжката на метла по цимент. Имаше и акорд, отделящ се с височината си. Като ехо, като сянка на основния звук. Оуен разтърка очи, погледна напред и видя източника по-ясно от всякога.
Кълбо от светлина висеше в центъра на сцената и се носеше в свое собствено пространство, без да се засича с други предмети. Пулсът се излъчваше от ослепителния сноп на прожектора при кръженето му — описваше триста и шейсет градуса. Оуен се огледа, но явно никой не забелязваше кълбото — щастливите идиоти бяха слепи за Наблюдателната кула, появила се под носа им.
Точно при поредното завъртане на Опра Оуен вдигна ръка. Тя го улови с периферното си зрение и пристъпи назад към него. Ръката й направи жест, за да го предупреди да изчака предишния изказващ се да завърши, но Оуен се изправи. Беше само на сантиметри от нея и долавяше аромата на парфюма и лака й за коса. Публиката възнегодува шумно срещу нахалството му, но Опра Уинфри тикна микрофона в лицето му и му кимна да говори. Адреналинът го удари в главата със силата на куршум.