— Да. Известно ни е, че сте били на мястото на престъплението.
— Как така?
— Подписали сте полицейския доклад, приписващ убийството на Мики и Малъри Нокс.
Сканети се облегна на стола, бръкна в джоба си и извади цигара от смачкания пакет.
— Да, започвам да си припомням. Едно от последните им убийства. Или поне едно от последните им убийства извън стените на затвора! — Опита се последното му изречение да прозвучи като шега, но и сам не можа да се насили да се усмихне.
И преди Гинис да успее да зададе друг въпрос, той разви мисълта си в друга посока.
— Не виждам с какво ви е заинтригувал точно този случай, докторе, при положение че Мики и Малъри подписаха заявление, в което признаха извършването на убийството на тази жена.
— Заедно с още четиридесет и девет други убийства.
— Точно така. Нали са серийни убийци.
— Тази седмица разговарях с обвинителите, които са им дали да подпишат въпросния документ, и научих, че Мики и Малъри не са били разпитвани поотделно за всяко убийство. Подписали са списък с имена, без приложени местонахождения или описания. Няма начин да са наясно със самоличността на всеки един от включените в списъка.
Сканети запали цигарата си и остави все още горящата клечка върху бюрото — върху металната повърхност се образува черно кръгче.
— Разрешете ми в такъв случай да ви помогна, докторе. В настоящия момент се намирам в затвора и се готвя да поема грижите по прехвърлянето на нашите убийци в лудница утре сутринта. С удоволствие ще попитам единия или и двамата за конкретния случай, просто за да се успокоите.
— Няма да е необходимо, детектив. Всъщност на път съм към вас.
Сканети почувства как устата му пресъхва. Ръката му с цигарата лекичко затрепери.
— Не ми е ясно защо.
— Предпочитам да отложим обсъжданията за след пристигането ми, детектив. Обадих се само за да ви уведомя, че ще се появя скоро, и да ви помоля да ме очаквате в кабинета на директора на затвора.
— Ще го обсъдим веднага, докторе, или Кати, или както, по дяволите, сте решили да се наричате. — Гласът на Сканети изтъня, натежал от раздразнение. — Да не би да оспорвате способностите ми на следовател?
Гинис замълча. Обикновено бе любезна и сдържана, но след всички изпитания, на които я беше подложило общуването със Сканети, след всичките преглътнати обиди и пренебрежение и цялото необуздано мъжкареене, което й се беше наложило да понесе, всяка следваща наглост ставаше все по-нетърпима.
— Не, детектив. Мисля, че способностите ви са изключителни — когато решите да ги използвате в правилна посока. Може би дори сте прекалено способен. Винаги ме е удивлявал несравнимият начин, по който се превъплътявате в убиец, поне в мисленето си.
Никой никога няма да узнае какво минаваше през главата на Джак Сканети, но замълчаването му красноречиво подсказваше, че е наясно за старта на новата игра. Далеч по-слаби от неговите инстинкти щяха да доловят, че Гинис е в ролята на преследвача и никак няма да й е трудно да го сложи на подсъдимата скамейка. По-късно, много след като курсът на световните събития вече изобщо не можеше да заинтересува Джак Сканети и Катрин Гинис, лабораторните резултати установиха пряка причинна връзка между наличието на тъкан под ноктите на Хейли Робинс и белезите по лицето на Джак Сканети, видими на видеозаписа от ареста на двамата Нокс в аптеката „Наркотична зона“.
Гинис го беше приковала до стената. Маниакалното му пристрастяване към убийците, родено в деня, когато Чарлс Уитман се качи на върха на наблюдателната кула на Тексаския университет и започна да отстрелва един след друг случайните минувачи, къпеше сърцето му в кръв през всяка минута от живота му, докато Сканети не изчерпа съпротивителните си сили спрямо изкушението. Ужасяващото събитие, лишило го завинаги от майка, го привличаше и прелъстяваше със същата сила, с която го отблъскваше. В края на краищата деликатният баланс беше разрушен и той не беше в състояние повече да се възпира. Жадуваше за разтърсващото изживяване, за сексуалното разтоварване, запазено единствено за неотстъпно преследваните от него дотогава. Беше го изпитал и сега играта свършваше.
Едно можеше да се твърди със сигурност — Сканети по никакъв начин нямаше да приеме ролята на дивеч. Имаше възможност, а може би и трябваше веднага да изчезне от затвора. Може би с позвъняването си Гинис искаше да му даде точно тази възможност? Или допълнително да го унижи с преследването му. Или може би само му предлагаше начин да запази достойнството си и положението си на служител на закона, даваше му шанс да избере начин за завършване на авантюрата? Сканети не можеше да реши кое предположение да предпочете. Но каквото и да бе мислил, следващите му думи бяха показателни, че се е предал на съдбата си, с цялата й неизбежност.