— Е, на онова шоу на „Бароните на риска“ имаше най-много стотина. Без да споменавам най-важния участник — „Додж Чалънджър“. Имаше поне три-четири. Но май като ги блъснеш, се потрошават повече, отколкото показваха на шоуто…
— Прав си — каза Уейн и прекъсна въведението, обещаващо да прерасне в поредната безкрайна реч на Макклъски за двубоя му с водещия на шоуто. — Разбираш какво имам предвид. Смехория, а, какво ще кажеш?
— Да де.
— Сложили са един кретен ей там — Уейн посочи наляво, — един кретен е седнал и чете списание ей там; един кретен е кацнал ей там горе. Навсякъде кретени. Виж сега, ако снимахме някаква цуни-муни работа, щяхме да имаме нужда и от тия кретени. Ние се нуждаем от интимна обстановка. В нашето шоу ще покажем двама души, които си разговарят. Да речем, че интервюирах теб. Тогава щях да искам единственото ми притеснение да е свързано с въпросите ми към теб. Ще искам помежду ни да се породи доверие. Ако главата ти се напълни само с ей такива мисли — Уейн махна с ръка, сякаш пред зрителя му за пръв път се вдигаше завесата, — няма да можеш да се отпуснеш, няма да се породи доверие. Ще се дебнем, а няма да разговаряме. Близостта помежду ни няма да има никакъв шанс.
Отново пауза за смилане. Девлин трябваше да му признае — разбираше си от работата. Напипал беше слабото място на Макклъски и ковеше горещото желязо.
— Което ме подсеща за какво исках да говоря с теб. — Уейн поведе Макклъски към другия край на стаята, възможно най-далеч от Мики, за да не чува разговора им, и продължи шепнешком: — Трябва да накарам Мики Нокс да се отпусне… Мики Нокс да сподели… Мики Нокс да се изповяда, както не го е правил никога… Мики Нокс да отговори на неотговаряни въпроси. Е, и как можем да очакваме от него да направи всичко това, когато цялата служба по охрана му диша във врата?
Макклъски изведнъж схвана накъде го поднася Уейн и подскочи като заек, надушил ловеца.
— И какво точно очакваш да направя?
— Разкарай ги.
— Господин Гейл, имате ли изобщо представа колко опасен е Мики Нокс?
— Директор Макклъски, уверявам ви, много добре съм запознат с кариерата на Мики Нокс.
Кадифените ръкавици бяха свалени. Най-непресторен гняв бликаше на вълни и от двете страни.
— Той и съпругата му са убили…
— Не ми рецитирайте факти, директор Макклъски. Убеден съм, че съм по-добре запознат с тях от вас.
— Тогава разрешете ми да ви запозная с един факт, убягнал от вниманието ви. Ако отведа хората ми със себе си, Мики Нокс ще ви извие врата като на пиле.
Уейн беше вбесен. Австралийският му акцент си личеше съвсем ясно.
— Първо, сам мога да се грижа за себе си. Израснал съм в доста грубичко обкръжение и ми се е налагало да се справям с какви ли не бабаити. Мики Нокс не ме плаши. Второ, аз съм журналист и съм подготвен да поемам подобни рискове. Трето, нищо няма да ми се случи. Повярвай ми, като ти казвам, братко, най-добре е Мики Нокс да играе по моите правила.
В този момент, изглежда, в мозъка му проникна информацията, отдавна вече схваната от останалите присъстващи в стаята — че Макклъски не е от хората, дето ще позволят да им държат заповеден тон. В неговите ръце, така да се каже, се намираха и ножът, и хлябът. Уейн включи на нова предавка.
— Чакай малко — каза той. — Намесваме елементи на спор в диалога ни, а аз не го искам. Но, моля те, Дуайт, помисли сериозно. — Уейн огледа стаята, изброявайки стражите. — Тук са един… двама… трима… четирима… седем… дванайсет… души. Божичко, Дуайт, прекалено много са. Хайде да разкараме поне част от тях.
— Уейн, да ставаше въпрос за някой друг…
— Дуайт, страх ме е само, че ще млъкне като риба с всички тия значки наоколо. Взели са го на мерник с тия заредени пушки и са готови да му пръснат черепа, ако се почеше по носа. Те го мразят. Той ги мрази. Що за близост ще се получи с всичката тая омраза в ефира? Дори ти и аз я чувстваме.
— За колко души говорим? — каза Макклъски.
— За двама.
— Окей, ще махна двама души.
— Не, не, не; не, не, не, искам да кажа само двама да станат.
— Не мога да направя такова нещо. Седем.
— Трима.
— Ще ги намаля наполовина. Шестима и точка.
Уейн се ухили победоносно и в същия миг прозвуча сигналът, известяващ раздялата на Шон Девлин с тридесет долара поради загубата на „Бъфало“ от „Далас“ със 17:20. Но при създалото се положение не парите го притесняваха — искаше му се да е от шестимата, които Макклъски щеше да изведе от стаята. Но това не зависеше от него.
Ето как само шестима от охраната останаха да пазят Мики Нокс. Лентата в камерите започна да се превърта.
Тихо, почти недоловимо и като че ли на себе си, Уейн прошепна: