Заповедта към Роджър беше да включи преносимата видеокамера или да се прости с живота си. С един жест Мики изкара заложниците вкупом от стаята. Последваха ги Хомолка и Кавано с вдигнати ръце. Останалото беше леш.
— Води ме към килията на Малъри, Кавано — каза Мики. — И се моли още да е цяла.
На Уейн в последната секунда му хрумна да грабне клетъчния телефон от бюрото. В резултат цяла Америка стана свидетел на най-смелото, невиждано и нечувано затворническо бягство в световната история.
Мястото на Антония Чавес в пантеона на журналиста е запазено — резултат от един пример на приложение на максимата: „да бъдеш където трябва когато трябва“. Започнала като светски хроникьор с пикантни историйки за прочутите и богатите и отразяване на светската шумотевица, тя се прехвърли във втория стол на водещ новините от десет часа, след като ръководството на третата по популярност чикагска телевизионна станция преразгледа концепцията си за най-важното й предаване. И наистина, склонността й да се облича в прозрачни блузи доста беше покачила рейтинга на шоуто през последните седмици.
Когато му позвъниха, за да го уведомят, че компанията установява връзка на живо с Батонгавил чрез Уейн Гейл и екипа му, намиращ се в епицентъра на ужасяващ по мащабите си бунт, продуцентът Скот Мабът хвърли поглед към Антония — фризьорите и гримьорите тъкмо я приготвяха за шоуто в десет часа. „Тя не става за тази работа“ — помисли си Скот. Но не друг, а самият глава на телевизионната компания, тъстът на Уейн Гейл, беше позвънил на менажера в студиото със заповед за започването на предаването на живо. Незабавно.
Хората от „Стандарти и контрол“ пощуряха. Било невъзможно, казаха, излъчването на живо. По никакъв начин не можели да контролират потока от образи, достигащ до тях посредством въздушните вълни и оттам — по домовете на американците. Цяло едно поколение, понастоящем деца, щяло да бъде увредено завинаги от демонстрирания им парад на варварството. Но за компанията това представляваше несравним шанс да се изкачи еднолично на първото място за сезона, вследствие на което да събира златните яйца през следващия, под формата на цени за реклама. В хода на тези разсъждения беше решено предаването да излезе в ефир с шейсетсекундно забавяне, а компанията щеше да се скрие зад аргумента, че всичко показано преследва пълната журналистическа автентичност. Тази нощ служителите, които си вадеха хляба с натискането на бутоните за редактиране, нямаха особено натоварена програма.
Заглавно каре изпълни екраните на милиони телевизори из цяла Америка:
Обученият глас на обявяващия предстоящите излъчвания на канала пусна ледени мравки по колективния американски зрителски гръб:
— Прекъсваме редовната програма, за да излъчим специален репортаж за вас.
Антония Чавес беше застанала в кадър, полагайки отчаяни усилия да закрепи слушалката в ухото си.
— Добър вечер, аз съм Антония Чавес, а това е специалният репортаж на „Дабьлю Ди Ен“.
Включването беше извършено и полученият в станцията образ накара Скот Мабът тихичко да подсвирне. Никога, в цялата история на новинарските предавания, не беше виждал нищо подобно. С възможно най-спокойния си и насърчителен тон Скот започна да подава реплики на Антония:
— Показваме ви картина на живо от затвора с усилено строг режим Батонгавил…
— В момента ми съобщават, че картината ни пренася директно в затвора с усилено строг режим Батонгавил — повтори без запъване Антония, — откъдето Уейн Гейл продължава прекъснатото си интервю в разгара на бунт, обхванал целия затвор.
Картината, която се появи на екраните в цялата страна, изобщо не се отличаваше с качество. Отначало беше трудно да се различи какво всъщност става — образи влизаха във фокус и се размазваха, но шокът от невъобразимия ужас на разиграващите се събития постепенно прикова по местата им седналите пред телевизорите.
— Тук е Уейн Гейл, който коментира за вас на живо от Батонгавил. По кръвта от касапницата навсякъде около мен може спокойно да се каже, че последната глава от книгата със заглавие „Мики и Малъри Нокс“ още не е написана — каза Уейн с треперещ глас. Камерата, подскачаща неконтролируемо върху рамото на Роджър, се местеше из хаоса, обхванал повсеместно затвора. Пушек и оръжейна канонада изпълваха залите. Затворници светкавично влизаха и излизаха от кадър, нахвърляха се върху отчайващо малобройната в сравнение с тях охрана и един срещу друг със страховито озверение. Уейн се сви и се отдръпна назад, докато Роджър насочваше камерата.