— В Батонгавил избухна истинска война, която не може да се сравни с нищо друго, което съм виждал! Гренада, Залива… Батонгавил ще се нареди до тях като…
Роджър рязко изви камерата, за да хване Мики в момента, когато пръсна черепа на един затворник, за да разчисти пътя на върволицата заложници. Бяха навързани с дебело въже. Крещящи пандизчии непрекъснато притичваха покрай камерата без посока, някои се спираха и се вторачваха в нея или правеха разни физиономии.
„Звучи невероятно, но тогава Мики Нокс и оръжието му наистина ми даваха чувство на сигурност — спомня си по-късно Хърб Гейнис. — Все едно най-отвратителният ти кошмар да се превърне в реалност. Накъдето и да се огледаш — хора биваха бесени, изнасилвани, намушквани. Когато пред погледа ми попадна главата на човек от охраната, набучена на кол и разнасяна нагоре-надолу като при езическо жертвоприношение, разбрах, че в това място се е отприщило нещо, което съм виждал само в кошмарите си.“
Условията задачата на Кавано, възложена му от Мики Нокс, да бъде изпълнена — т.е. да стигнат до килията на Малъри, възникнаха благодарение на нахлуването на група затворници в централното контролно помещение. Нахлуването бе предшествано от убийството на трима стражи и добиването на достъп не само до всички вътрешни портали на затвора, които моментално бяха отворени, но също и до секретната архива, където, за да се задълбочи още повече трагедията, се пазеха имената на доносниците.
Но това бяха странични събития и те въобще не занимаваха съзнанието на Мики Нокс, докато си проправяше път през коридорите към срещата си със съдбата.
— Това е — каза Кавано и посочи със строшения си пръст затворената врата на килията на Малъри.
Само с едно движение Мики се оказа от другата страна на незаключената врата, с оръжие, готово за стрелба.
— Съкровище, дойдох.
Посрещна го — него, както и гледащата телевизия част от населението на Америка, картината на сгърчената на пода Малъри. С присъщия си „първо стреляй, после питай“ метод на действие, Мики отвя Остин. Леш успя да извади пистолета си и да гръмне веднъж, но картечният откос на противника му го изпрати чак в другия край на килията.
Още преди да е осъзнал по какво стреля, Сканети също се включи в кръвопролитието. С първите си изстрели той трупира техника на „Американски маниаци“ Джош Ричмънд, преди последният да сколаса да превърне тялото на Остин в прикритие. Мики също се просна на пода, напряко на все още съвсем топлите тленни останки на Ричмънд, с карабина, насочена към Сканети.
Лентата се въртеше и един от тях трябваше да умре.
Приличаше на финалната сцена от драматизация на класически черен роман. От едната страна — Мики Нокс, уникат от галерията на серийните убийци, мъж със смъртоносен мерник и омагьосващо влияние. От другата — Джак Сканети, покрит със скандална слава служител на закона, защитник на американския начин на живот, чийто кръстоносен поход за налагане на справедливостта помогна на милиони хора да заспиват спокойни вечер в леглата си.
— Май нещо работата се закучи — каза Мики. Думи, които щяха да се запечатат в американското съзнание по-дълбоко, отколкото „Аз ще се върна“ на Арнолд Шварценегер и „Честно казано, скъпа, изобщо не ми пука“ на Рет Бътлър.
Скот Мабът остана безмълвен за първи път в тридесет и две годишната си кариера на новинар. Единственият човек, който прояви изненадващо бързи реакции, беше Антония Чавес — тя просто изтърси първите дошли й на ум думи:
— Уейн? Уейн? Чуваш ли ме? Какво става?…
Тя сякаш върна Уейн към живот и златоносността на ситуацията бавно проникна в сетивата му. Той хвана камерата, както си стоеше на рамото на Роджър, и я извъртя директно към лицето на Сканети, без ни най-малко да си прави сметка, че ако Сканети пак превърти, „журналистът-ветеран“ ще свърши жизнения си път на купчинка до Мики.
Сканети не се огъваше. Прекалено много от полицая беше останало в него, за да допусне шибаният копелдак да се измъкне.
— Плъзни карабината по пода към мен, задник такъв, и легни по очи с ръце на тила.
— Или какво? Ще ми причиниш болка ли? — поинтересува се Мики с притесняващо спокойствие.
— Никому не съм причинявал болка през целия си живот! Ще ти го сервирам точно между очите, Мики Нокс.
— Ако не пуснеш тая играчка до три, ще те срежа на две половинки. Тъй че, ако добре си се прицелил, гледай да стреляш преди това. Едно…
Сканети даже не мигна.
— Две… — каза Мики.
Пръстът на Сканети се намираше на милисекунда от натискането на спусъка, когато изведнъж, най-неочаквано, Мики се предаде.