— Добре, Джак, спипа ме — каза Мики и вдигна примирено цевта на оръжието си.
— Уейн, какво става? — повтори настоятелно Чавес.
По-голямата част от очевидците на драмата, съставляващи общо недостижимо рекордната цифра от сто и двайсет милиона американски граждани — и то според най-въздържаните статистически оценки, помислиха, че Джак до такава степен е зашеметен от невероятната си победа, че напълно е изключил за присъствието на лежащата в палков нокаут зад гърба му Малъри. По-късно на някои им изплува просветлението, че, да речем, той само е чакал Малъри да се изправи и да му види сметката, за да не се наложи да влиза във фатално противоречие със себе си, заставайки от другата страна на барикадата.
Умозаключенията на различни феминистки групировки въобще не бяха толкова благосклонни към него; по-радикално настроените приписваха фениксоподобното изправяне на Малъри с вилица в ръка на проява на Божието възмездие за причиненото от него на Хейли Робинс.
Така че сто и двайсет милиона американци знаеха, а Джак Сканети и хабер си нямаше, че победата му е илюзорна и последните зрънца пясък в жизнения му часовник изтичат.
Действайки с прецизни движения, Малъри го дръпна с всичка сила за косата и оголи врата му, след което заби в него най-обикновена кухненска вилица. Сканети изхърка и безпомощно се строполи на пода.
Уейн изпадна в еуфория, когато, пред очите му, Малъри прекрачи мъртвите тела, отделящи я от Мики, и се хвърли в прегръдките му. Вродените му реакции на журналист по сензацийките надделяха дори над инстинкта за самосъхранение и той се лепна с камерата до двойката.
— Тази целувка се чакаше от година — каза той, забучвайки по-добре изглеждащата половина от физиономията си между любовниците и камерата. — Те сега правят нещо, което всички са им повтаряли, че никога вече няма да могат да правят. В този момент те се чувстват като единствените човешки същества на земята.
Цяла Америка го последва в захласа му, когато Роджър, в своята лебедова песен и песен на песните си като оператор, извъртя оръдието на труда си на триста и шейсет градуса, предизвиквайки замайване у невярващата на очите си публика.
За Мики Нокс това беше пълното сбъдване на пророчеството, в което беше вярвал толкова непоколебимо, че би могъл да премине през цялата преизподня, без да изпита страх или съмнение.
За Малъри Нокс това беше потвърждение на живота и любовта й, несъкрушимо доказателство, че над нея бдят ангели.
За Уейн Гейл това беше рейтинговата нирвана.
За Америка това беше възкръсването на романса.
За Джак Сканети това беше последната спирка.
Мики Нокс погледна надолу към него, прицели се и… натисна спусъка.
Нищо.
— Не си във форма, Джак. Държеше ме в ръчичките си. Нямах повече патрони.
Имаше и някаква последна надежда, последен шанс. Със стърчащата от гърлото му вилица, бълващ кръв и борещ се за всяка глътка въздух, Сканети насочи остатъка от силите си да достигне изпуснатия си на пода пистолет.
Но Малъри Нокс се оказа по-бърза. Ангелът, който й е говорил, докато вдигаше оръжието и го насочваше в лицето на Сканети, ако е имало такъв, трябва да е бил превъплъщение на духа на Хейли Робинс Пинки.
— Колко секси ти изглеждам сега? — попита тя, преди да изпрати Сканети да се представи на създателя си.
Из цяла Америка тийнейджърите се втурнаха към барове, кръчми и градски площади и се отдадоха на бдения със свещи в ръка за здравето на семейство Нокс. Никога в историята на страната едно-единствено събитие не беше успявало да обедини младежта в подобно патологично преклонение и — ужасяващо и необяснимо — в негова подкрепа.
Те се метнаха по колите си и се понесоха в бясно опиянение по пътищата, напълно и съзнателно пренебрегвайки светофари, закони и обществения ред във всичките му разновидности. Лудостта, отприщила се в Батонгавил и понесена на вълните на медиите, беше проникнала навсякъде. Полицията реши да се противопостави само на най-злостните нарушители и фокусира усилията си в обуздаване на тълпата. Положението още повече се утежни от пияни футболни почитатели, прибиращи се по домовете си, които се шашнаха от популярността на „Далас Каубойс“ сред младото поколение.
Телевизионна Америка гледаше и чакаше да види дали любовта на Мики и Малъри Нокс ще се окаже достатъчно силна да ги изведе през стените на Батонгавил.
18.
Дуайт Макклъски разбра, че работата му е спукана, от секундата, в която стъпи в наблюдателницата на охраната, намираща се пред главния вход.
Той се оказа там, след като изслуша по телефона в кабинета си конското на вицегубернатора, който си търсеше изкупителна жертва за даденото от него самия разрешение за интервюто. Тогава му съобщиха, че затворниците са завзели цялата главна сграда. Почти всички вътрешни врати на затвора бяха широко отворени и едно от малкото неща, които намиращите се вътре не можеха да направят, беше да излязат.