Усмивката на Оуен беше загадъчна.
— Следвайте ме — каза той.
Който и да беше тоя тип, той беше избил охраната и не стреляше по тях, което съвсем не можеше да се очаква от щурмоваците, стремящи се с всички сили да ги догонят.
— Хайде, бебчо. Хайде, Уейн — каза Мики. — Хващай камерата.
— Здравейте, аз съм Антония Чавес и ако вие сега включвате телевизорите си, излъчваме на живо от затвора с усилено строг режим Батонгавил, където Уейн Гейл е взет за заложник от Мики и Малъри Нокс при опита им да си пробият път навън във вихъра на всеобщ бунт на затворниците. Уейн, чуваш ли ме?
Техниците полагаха титанични усилия да приведат в приличен вид образа, получаван от повредената преносима камера. Уейн се намираше във вътрешността на някакъв тъмен, тесен коридор, което съществено усложняваше задачата да се установи кои са сред оцелелите.
Уейн редуваше периоди пълна страхова парализа с участие в екшън сцени със стрелба и размяната на необясними реплики по телефона със съпругата си Долорес, чието име скоро се превърна в нарицателно за „кучка“ за много американци.
— Не мога да определя накъде отиваме — каза Уейн. Беше си свалил вратовръзката и я бе увил около главата си в превръзка стил „командо“, за да спре кръвотечението от почти откъснатото си от куршум ухо.
— Това е спомагателен коридор между източната и западната част на крило „Б“ — съобщи Оуен монотонно. — Отворите, които виждате, водят към всяка отделна килия. А това, което се стича от тръбите, е пикня и изпражнения. Но оттук най-бързо се стига до…
— Млъквай — сряза го Мики и посочи камерата. — Това нещо е включено.
Така си и беше — камерата предаваше уловените образ и звук. А пред затвора Катрин Гинис беше приклекнала пред миниатюрно телевизорче „Сони“ в компанията на може би цял батальон от щатската полиция на Илинойс и следеше развитието на драмата.
Беше пристигнала преди час за срещата си със Сканети в кабинета на директора на затвора. Сиреч, повече нищо не я задържаше в Батонгавил. Но дали защото беше попаднала под страховитото очарование, завладяло цялата нация, или просто защото подсъзнателно чувстваше, че има работа за довършване, Катрин Гинис продължи да гледа как Мики Нокс и спътниците му изплуват от бездната и бавно напредват в избраната посока.
Те се появиха от спомагателния коридор на второто ниво в източната част на крило „Б“.
Уейн вървеше начело на влакчето на заложниците, а ролите на вагончетата се изпълняваха от Кавано и Хомолка. Очакваше ги самотен човек от охраната, насочил оръжието си в Уейн.
— Не стреляй, аз съм Уейн Гейл, не стреляй! — записка Уейн. Бедният човечец, поколеба се точно колкото Уейн да изпразни целия пълнител на пистолета си в него.
Той издуха димящата цев с маниера на Мръсния Хари, напомпан с адреналин до степен да се почувства безсмъртен. Убиването на хора беше помогнало там, където години на философски и психологически анализи се бяха провалили.
— Жив съм, за първи път в живота си чувствам, че съм жив! Благодаря ти, Мики!
Но Мики Нокс не беше оглупял от избухването на бунта насам и от вниманието му никак не убягваше фактът, че този въоръжени идиот е способен с еднаква лекота да трепе хора и от двете страни, затова се възползва от възможността да разоръжи Уейн и да му повери само оперирането с камерата.
— Балансът ти е прецакан, човече — каза той на разочарования журналист.
Свиха зад ъгъла с намерение да слязат на първия етаж, но на долната площадка беше застанал Макклъски, заобиколен от щурмоваците си, които тъкмо бяха отвоювали първия етаж на източната част на крило „Б“. Главния коридор и пътят към свободата бяха блокирани.
— Последна спирка, Нокс. Убийте ги тия двамата!
Мики дръпна Кавано и го изправи на най-горното стъпало.
— Не стреляй или ще го убия, Макклъски!
Само че Макклъски забеляза, че ситуацията не е патова.
— Той е мъртъв, малоумнико. Можеш да ме цунеш отзад! Огън!
Шон Девлин съзнаваше, че е прекрачил някаква невидима, но съдбоносна линия, когато, заедно с другите щурмоваци, даде воля на натрупаното напрежение и напълни тялото на Кавано с олово. Тялото на Кавано бясно се заизвива в някакво странно подобие на танц, а Мики хукна и се вкопчи в Хомолка.
Малъри действаше още по-бързо. Тя стисна Уейн за врата, опря пистолета си в слепоочието му и го избута, за да застанат пред Мики на тясното стълбище.
— Разкарай си пушечното месо или ще му пръсна черепа! Изчезвайте, иначе ще му пръсна главата!
Вдигнатите насреща й дула не помръднаха.
„Не ни пукаше особено за тоя тип“ — казва Девлин.