Уейн започна да циври.
— Не стреляйте! Умолявам ви, не стреляйте! Моля ви, моля ви, моля ви…
— Затвори се устата, Гейл, боклук такъв! — изкрещя Макклъски, удивен, че дори и в предматово положение тия двамата намираха начин да му причиняват душевно неразположение. — Мики, Малъри, чакайте да ви кажа…
— Ти си затваряй устата! Не ща да ти слушам дрънканиците — пресече го Малъри.
— Сигурен съм, че разбираш, Малъри, че ако убиеш тоя скапаняк, ти…
Малъри ръгна Уейн в гърба.
— Вдигни си ръката!
Уейн изпълни послушно командата и моментално получи дупка от куршум в китката.
Телевизионните цербери бяха толкова сразени от видяното, че напълно пропуснаха да регулират звуковата мощност, когато Уейн заквича като прасе, на което са забили нож във врата.
Щурмоваците отскочиха назад.
Оуен се появи от северната страна на стълбището.
— Насам, Мики, разчистих пътя!
Камерата върху рамото на Уейн се изви към помещението за къпане на крило „Б“-изток — някога лъщящо с белите си плочки, а сега потънало в кръв като склад на пазар за човешко месо. По тавана бяха накачени и затворници, и стражи, безразборно, с разпрани стомаси и виснали вътрешности.
Гласът на Макклъски ги настигна:
— След шейсет секунди съм горе!
Кой би могъл да забрави непоносимото напрежение, докато наблюдавахме предполагаемите последни минути на Мики и Малъри Нокс на тоя свят?
Прехвърляме се при Антония Чавес: тя сега маневрираше с лекота между насъбраните „на пожар“ и включени в предаването от различни части на страната експерти по случая, в чиято бройка влизаха лелята на Мики Офелия, Дарил Гейтс, специалист по криминална психология от Харвард, и един самодоволно надут заместник-губернатор от Илинойс. Антония съумя да запълни мъртвото ефирно време със собствен коментар и насочващи въпроси. Цялата страна зависеше от способностите й на гид, за да бъде преведена през оргията на предаваното на живо насилие.
И без да й се подсказва, тя се досети да прекъсне възпоминанията на леля Офелия за Мики в средното училище, когато стана ясно, че предстои финалната сцена на шоуто. Макклъски ги беше притиснал до стената и не съществуваше сценарий, според който той и разярените му стрелци биха допуснали удължаване на земните им дни.
Из цялата страна, на бденията, провеждани в чест на семейство Нокс, се спусна тишина. Тийнейджърки започнаха да ридаят, ужасени от предстоящото заколение на живо по телевизията на демоничния любовник от пубертетските им сънища.
Всички ние гледахме, затаили дъх в очакване, когато клетъчният телефон на Уейн иззвъня. Долорес. Е, изглежда, най-сетне у Уейн Гейл се беше пробудило мъжкото начало, което също допринасяше за поддържането на трепетното очакване у нацията. Беше дошъл ред, може би, за неговото предсмъртно слово и на съпругата му се падна жребият да застане лице в лице с избликналата му мъжка сила. Гаснещата батерия на телефона с последен напън трасира крясъците му:
— Духай го, кучко! Чуваш ли ме… Хич нямам намерение да се прибирам вкъщи. Освободих се от теб. Аз съм жив! За първи път съм жив. Тъй че, знаеш ли к’во — върви на майната си!
Край на разговора. И всеки, таящ поне мижава надежда, че двамата някак си ще успеят да се спасят, почувства как на гърлото му засяда буца, когато Мики се наведе да помогне на Малъри да превърже кървящата рана.
— Каквото и да се случи, знай, че те обичам… — каза той. Първи момент на споделена нежност, откакто с огън и меч бяха проправили пътя на повторното съединяване на съдбите си. Явно за него беше важно да даде израз на нежността си; можеше да е последната му възможност. Най-последната. — Обичам те повече, отколкото обичам себе си…
Погледите им се прикотвиха един в друг. От очите на Малъри струеше любов и прошка и не остана сърце, недокоснато от излъчващото се от тях.
— Знам. Няма да се измъкнем живи оттук, Мики. Не искам да се връщам в килията. Давай да се спуснем по тия стълби, да стреляме, колкото сили и куршуми имаме, и да замъкнем с нас на оня свят колкото можем повече от тия гадни копелета.
Мики виждаше ясно бъдещето, което тя желаеше за тях двамата. Но не можеше да приеме такова бъдеще за жената, която обичаше.
— Това е романтиката — каза той. — Винаги можем да се върнем към нея, ако не ни остане избор.
Изтощението го напусна изведнъж. В главата му се оформяше план. Изправи се и застана пред изпадналия в истерия Хомолка.
— Женен ли си?
— Не искам да умра! — проплака Хомолка. Наложи се да го шляпне по-яко, за да го върне в реалността.
— Попитах, женен ли си?
В същото време Уейн за пореден път се ползваше от услугите на клетъчния телефон — този път, за да обяви пред света промяната в отношението си към любовницата си Минг: